Определение № 6133 от 08.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1240/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от жалбоподателя С. Юрукова,[ЕГН] чрез адв. К. Борисов, с което се иска от съда тълкуване на Определение No 2355 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело No 1240/2023 по описа на ВАС. С определението си съдът е оставил в сила Определение № 9429/30.11.2022г по адм. Дело № 2537/2021г на АССГ,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Юрукова срещу решение № 5136/28.07.2022г по същото административно дело,позовайки се на чл.119 вр.чл.117 ал.1 т.2 б.Б от КСО и чл.215 т.4 АПК. Молителят счита, че е налице неяснота в мотивите на постановения съдебен акт, която поражда противоречия, изразяващи се в указанията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон.Счита,че съставът на ВАС не е мотивирал защо приема,че касационната жалба е недопустима ,доколкото с първоначалната жалба по административен път е оспорено и разпореждане № 214-00-3901-4 от 29.12.2020г на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ София град,с което се разпорежда възстановяване на получено обезщетение за периода 16.04.2018-15.04.2019г в размер на 6104,32лв,което е акт по смисъла на чл.117 ал.1 т.1 и т.2 б.д КСО и подлежи на касационен контрол.Доколкото мотивирането на акта по смисъла на чл.254 от ГПК се свързва с тълкуване на действителната воля на съдебния състав,то с оглед изложеното в молбата искане съдът възприема същата като искане за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК вр.чл.144 АПК. На основание чл. 251, ал. 3 от ГПК, във вр. 144 от АПК, молбата е изпратена на ответника Директора на ТП на НОИ София град, като в предоставения срок становище по нея не е представено. Въз основа на данните по делото и приложимия закон, съдът намира искането за своевременно и допустимо, но неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 251 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, сочи, че споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил, като тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. На съда е предоставена възможност да призове страните в открито съдебно заседание, само ако прецени това за необходимо, което в случая-не е необходимо. Според трайно установената практика на ВАС на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, които са неясни и двусмислени- това са пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебното решение. Съществено и много важно е, че на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, защото мотивите могат да служат за указание при тълкуване на диспозитива. Тълкуването на диспозитива на съдебното решение се налага от предписаната форма за изразяване решаващата воля на съда, но това не изключва единството на решението като мотиви и диспозитив, и няма значение за ограничението, когато се изследват предпоставките за тълкуване. Задължителна преподставка за допускане на тълкуване е неяснотите в смисъла на съдебния акт, които пораждат съмнение относно формираната воля на съда. Критериите за тълкуване на съдебното решение са: неясност, противоречие и двусмисленост, а не нерешени въпроси. В производството по тълкуване на решението, не се пререшава правният спор, който е решен с влязло в сила съдебно решение, но тълкуването е допустимо, само и единствено, когато то е неясно, а не по въпроси, които излизат извън обхвата на проверката за законосъобразност или други, възникнали или съществуващи в правната сфера на страните. Чрез тълкуване, съдът не може да изменя или допълва съдебното решение относно основания и възражения, които не са били предмет на решаване и не произлизат от точния разум на тълкувания диспозитив. В настоящия случай, с молбата си за тълкуване молителят изразява несъгласие с доводите на съда, че касационната жалба е допустима с оглед на обстоятеството,че предмет на първоначалното администартивно оспорване пред Директора на ТП на НОИ София град е било и разпореждане № 214-00-3901-4 от 29.12.2020г на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ София град,с което се разпорежда възстановяване на получено обезщетение за периода 16.04.2018-15.04.2019г в размер на 6104,32лв,което е акт по смисъла на чл.117 ал.1 т.1 и т.2 б.д КСО и подлежи на касационен контрол. Настоящата инстанция счита, че диспозитивът на определението съдържа ясната и недвусмислената воля на съда за отвърляне на жалбата на С. Юрукова против Определение № 9429/30.11.2022г по адм. Дело № 2537/2021г на АССГ,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Юрукова срещу решение № 5136/28.07.2022г по същото административно дело,позовайки се на чл.119 вр.чл.117 ал.1 т.2 б.Б от КСО и чл.215 т.4 АПК, като недопустима. Не съществува и неяснота в мотивите, тъй като ясно е заявено, че предмет на първоинстанционното производство e било единствено Решение № 1040-21-196/19.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърдените с него 1) Разпореждане № 214-00-3901-2 от 29.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град, с което е отменено разпореждане № 214-00-390-1/27.04.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и 2) Разпореждане № 214-00-3901-3 от 29.12.2020 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град, с което на жалбоподателката е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.Посоченото от молителката разпореждане № 214-00-3901-4 от 29.12.2020г на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ София град,с което се разпорежда възстановяване на получено обезщетение за периода 16.04.2018-15.04.2019г в размер на 6104,32лв е предмет на отделно административно производство,по което е налице друг акт на Директора на ТП на НОИ София град- определение № 1040-21-195/19.02.2021т,с което производство е спряно поради преюдициалност до приключване на спора за законосъобразност на посочените по горе други две разпореждания.Определението е връчено на Юрукова и няма данни да е оспорено по съдебен ред.Същите са били предмет на адм. Дело 2537/2021г на АССГ,поради което и с влизането в сила на решението по същото дело,пречката пред административния орган да разгледа жалбата на С. Юрукова против разпореждане № 214-00-3901-4 от 29.12.2020г на Ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ София град,с което се разпорежда възстановяване на получено обезщетение за периода 16.04.2018-15.04.2019г в размер на 6104,32лв е отпаднала и същата следва да се разгледа първоначално по административен ред,а след връчването на акта на Директора на ТП на НОИ София град на молителката и евентуалното му съдебно оспорване и по съдебен ред.Ето защо и доводите в молбата по чл.251 от ГПК за липса на мотиви и тълкуване на постановения съдебен акт на Шесто отделение на ВАС ще намерят своя отговор в евентуалното съдебно оспорване на това бъдещо решение на Директора на ТП на НОИ София град по преюдициалното производство,за което както се посочи пречка вече не съществува. Въз основа на изложеното молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 251 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховен Административен съд, състав на Шесто отделение