Определение № 3700 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Писменний, гражданин на Украйна, чрез адв. И. Йосифова-Такева, срещу определение № 1132 от 30.01.2024г., постановено по адм. дело № 10508/2023г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по предявената искова молба. Сочи се, че ответникът Министерство на правосъдието неправомерно бездейства във връзка с задължението за приемане и регистриране на молбата на жалбоподателя за придобиване на българско гражданство. Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез главен юрисконсулт П. Николова като процесуален представител, в срока по чл.232 от АПК е представил писмено становище за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на А. Писменний, гражданин на Украйна, с правно основание чл.256 от АПК срещу Министерство на правосъдието. Ищецът сочи, че има български произход и иска да придобие българско гражданство по натурализация, в която връзка лично и чрез ангажирани адвокати, се е опитвал многократно да подаде молба в Министерство на правосъдието, но безуспешно поради това, че е невъзможен достъпът до автоматизираната информационна система на дирекция „Българско гражданство“ в МП, чрез която система се запазват предварително дата и час за приемането и регистрирането на молби за придобиване на българско гражданство съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № 1 от 19.02.1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство. По делото е установено, че Писменний е подал молба в деловодството при МП по електронен път, във връзка с която е получил отговор същия ден по електронната си поща с указания за реда за подаване на молби за гражданство, предвиден в ЗБГ и Наредба № 1/1999г., а молбата му е регистрирана с № 97-00-1700/08.06.2023г. Безспорно е, че след регистриране на молбата не е насрочено интервю с ищеца. При изложените данни, същият приема, че е налице неоснователно бездействие на ответника и предявява искане същият да бъде осъден да му осигури възможност да подаде молба за придобиване на българско гражданство; да проведе интервю с него и да образува преписка по молбата му. С обжалваното определение съдът е приел предявения иск за процесуално недопустим поради липса на предмет и е оставил исковата молба без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Прието е, че по реда на чл.256 от АПК може да се търси защита срещу бездействия на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършват предписани от нормативен акт фактически действия, а в случая искането е за правни действия, поради което исковата защита по чл.256 от АПК е недопустима. Обжалваното определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за недопустимост на предявеното искане. Същото е с правно основание чл.256 от АПК, с оглед на което за възникване на правото на оспорване е необходимо да е налице задължение за извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. Предмет на осъдителния иск е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административния орган. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В обхвата на субективното право на защита по чл. 256 от АПК не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая процесното искане не сочи на дължими от органа фактически действия, а на предприемане на правни такива, както правилно е приел административният съд. Производството по придобиване на българско гражданство представлява сложен фактически състав, който обхваща отделни етапи и правни действия на различни институции. В случая се твърди бездействие на Министерство на правосъдието във връзка с задължение за приемане и регистриране на молбата на жалбоподателя за придобиване на българско гражданство и провеждане на интервю. Тези дължими действия на ответника не са фактически, а като част от специалната процедура, регламентирана в ЗБГ и Наредба № 1/1999г., са правни действия. Предвидената съдебна защита по чл. 256 от АПК не е приложима при правни бездействия и предявеният иск е недопустим. Предвид изложеното, като е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените от частния жалбоподател пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото и искането на пълномощника на ответника, съдът му присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. По горните съображения Върховният административен съд, трето отделение