Определение № 483 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4751/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 127 от 27.04.2015г. постановено по гр.д. № 361/2014г. на Кюстендилски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 106 от 21.02.2014 г. на Дупнишки районен съд по гр.д. № 73/2013г. за отхвърляне на предявения от Българска академия на науките против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху следните имоти: 1/имот с идентификатор 65365.32.198, стар пл.№ 032198, с площ 1227 кв.м., 2/ 1476/1772 ид.ч. от имот с идентификатор 65635.32.185, целия с площ от 1772 кв.м.; 3/ 310/1263 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65635.32.132, стар пл. № 032132, целия с площ 1267 кв.м., всички по кадастралната карта на [населено място] баня, находящи се в местн.„Турски гробища” в [населено място] баня, заедно с изградената в първия имот производствена сграда /туристическа спалня/ със застроена площ 160 кв.м., както и за отхвърляне на установителен иск между същите страни относно собствеността върху бунгало № 1 с площ 36 кв.м., попадащо в имот с идентификатор 65635.32.185 и бунгало № 2 със застроена площ 39 кв.м., попадащо в имоти с идентификатори 65635.32.185 и 65635.32.132 по кадастралната карта на [населено място] баня. Касационната жалба е подадена от ищеца Българска академия на науките/Б./. Развити са съображения за незаконосъобразност на изводите на съда относно факта дали имотът е бил предоставен на Ц. към Б.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по седем правни въпроса. Ответникът по жалбата [фирма] счита, че решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и не следва да се допуска до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск и установителен иск за собственост, предявени от Б. срещу [фирма]. Ищецът основава правото си на собственост на разпоредбата на чл. 10, ал.2 З.. Установено е, че през 1985г. с решение на ИК на ОбНС С. баня е дадено съгласие базата на туристическо дружество "П." в [населено място] баня да се прехвърли безвъзмездно на Ц. - Единен център по биология при Б.. Въз основа на това на Централната лаборатория по биоприборостроене и автоматизация/Ц./ е предадена за оперативно управление и стопанисване безвъзмездно сграда, намираща се извън регулацията на [населено място] баня, над парка, състояща се от 7 стаи, като е съставен акт за приемане и предаване на основни средства. През същата и следващата година от Ц. са построени допълнителни сгради върху терена на бившата туристическа спалня портиерна, производствена сграда, бунгала за почивка. През 1990 г. в регистъра на дружествените фирми е вписана дружествена фирма с ограничена отговорност "А.-О.” със седалище в [населено място] баня, със съдружници Б., участваща чрез Ц., ДФ „А.”- С. и ТПК „ИНВА” [населено място]. В решението на регистърният съд е посочено дадено съгласие от Б. на образуване на фирмата, обективирано в т. 9 на протокол № 48/26.11.1990 г. от заседание на Бюрото на Президиума на Б.. Видно обаче от представения заверен препис на горепосочения протокол от заседание на Президиума на Б. в него по т.9 е дадено съгласие да се образува държавна фирма с друго наименование - „А.” с имущество на Б. и с предмет на дейност, съгласно приложен устав. Приложена е справка-опис на недвижимо и движимо имущество, предоставено на дружествената фирма, в която под № 1 са посочени помещения съгласно приложение № 1, в което са описани: производствена сграда, вътрешно кабелно захранване, външно кабелно захранване, караулно помещение, бояджийно помещение, двигателни инсталации с 2 бр. ел. табла, алейно осветление, пътища, водопровод, ограда, бунгало № 2, бунгало № 1 и столова. През 1994г. е взето решение за прекратяване дейността на [фирма]; извършена е ликвидация, като в резултат на проведен търг, с договор от 18.09.1996г. ответникът [фирма] е закупил предприятието „А.”. В приемателно-предавателния протокол на имуществото са описани същите сгради. Съставен е акт за държавна собственост от 09.09.1992г. относно: сграда от сглобяеми плоскости/бунгала/ - административна с площ 165 кв.м., производствена с площ 234 кв.м. и помощни помещения общо 6 бр., както и дворно място с площ 3,200 дка, собственост на [община] баня, като е посочено, че е отстъпено право на ползване върху имота на Ц.. В акт за държавна собственост от 04.05.1995г. са описани 5 сгради: производствена сграда, работилница, оксиженна, тоалетни, караулно помещение, с години на построяване между 1986 и 1989г., както и бетонова алея, външно електрозахранване, вътрешно електрозахранване, ограда и водопровод. Като собственик е посочено [фирма] с изричното отбелязване, че няма отстъпено право на строеж или документи, с които да се докаже, че е собственик на земята, върху която е построена базата. Според приетата техническа експертиза имот стар пл. №2440 по регулационния план на [населено място] баня с площ от 3200 кв. м. попада в поземлен имот с идентификатор №65365.32.198 с площ 1227кв. м., в поземлен имот № 65365.32.185 и в част от поземлен имот № 65365.32.132 по кадастралната карта на града. Процесният имот с площ 3 200 кв. м. и изградените постройки /без двете бунгала/ съответстват на описаните в А. от 09.09.1992 г. дворно място и сгради. Събраните свидетелски показания сочат, че туристическата спалня е предадена безвъзмездно на Ц. през 1984-1985г.; след това със собствени средства са изградени бояджийни, работилници и две бунгала; през 1990 г. или 1991 г. този участък бил преобразуван в [фирма], с участие и на други юридически лица, като имотът бил предаден на това дружество с цялото имущество и сградите, вкл. туристическата спалня и бунгалата. След прекратяването на дружеството имотът - две бунгала и туристическа спалня е владян от Института по микробиология към Б., като многократно е посещаван за извършване на инвентаризации. Достъпът в имота на служители на института е бил безпрепятствен до 2008г. След това не били допускани в имота, а оглеждали само външно. Разпитан е като свидетел управителят на дружеството, извършило ликвидацията. Той сочи, че след провеждане на търга са предали на едноличния търговец всички видове активи, без земята от този момент ответникът фактически владее имота. При тези данни въззивният съд е намерил за правилни изводите на първата инстанция, че ищецът не е собственик на процесните недвижими имоти на основание чл. 10, ал. 2 от З. и поради това исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК са неоснователни. Съдът е обсъдил решението на ИК на ОбНС С. Баня от 27.08.1985г. и е приел, че по силата на това решение ищецът не е придобил никакви права, както върху процесната сграда, така и върху претендирания от него поземлен имот с пл. № 2440. Следователно към момента на влизане в сила на З. имотът не е бил надлежно предоставен за стопанисване на ищеца, поради което по отношение на това имущество не е настъпило транслиране на собственост. За стопанисване и оперативно управление на ищеца е предоставена процесната сграда - бивша туристическа спалня, но с учредяването на „А.” О. с решение на Кюстендилски окръжен съд от 19.12.1990г. с имущество предоставено от Ц., е преустановено стопанисването на тази вещ от ищеца. Съдът е намерил за неправилно разбирането на въззивника, че предоставянето на имот пл. № 2440 за стопанисване и управление на Ц. се удостоверява от акта за държавна собственост от 1992 г. Мотивирал се е, че правото на ползване и управление следва да бъде предоставено по действащия правен ред, а той не включва актуването на имота, съответно съставянето на акт за държавна собственост. За несъстоятелно е счетено и твърдението, че стопанисването на процесната сграда не било прекъснато с учредяване на „А. ” О., тъй като решението на Президиума на Б. касае друго дружество - „А.”. Според съда данните по делото не установяват имущество в [населено място] баня да е послужило при учредяване на това дружество, а напротив установено е, че „А.” е учредена с имуществото на Ц. в [населено място] баня. На последно място съдът е изтъкнал, че фактът, че със сключения с ответника договор не е продадена земя не води до извод, че имотите са собственост на ищеца. Според съда на Б. е било предоставено право на ползване единствено върху туристическата спалня, но след апортиране на имотите на Ц. въз основа на решението на ОС на Б. в учредената „А.” О. правото на ползване и стопанисване е преустановено. Ето защо, при влизане в сила на чл. 10, ал. 2 от З. /обн. ДВ, бр. 85/15.10.1991г./ и това имущество не е могла да премине в собственост на ищеца. За да обоснове допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал седем правни въпроса. Предвид решаващите изводи на въззивния съд, че липсват доказателства имуществото да е било предоставено за стопанисване и управление на Б. по надлежния ред, въпреки данните в актовете за държавна собственост, то е налице е основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос /отчасти/, както и по втори, и пети въпрос. Те касаят доказването на факта, че държавно имущество е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие или учреждение, в това число значението на направеното в акта за държавна собственост отбелязване относно това право. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие със съдебната практика по Решение № 432 от 18.03.2013г. по гр.д. № 90/2012г. на І г.о. и Решение № 147 от 19.07.2010г. по гр.д. № 7/2009г. на І г.о. В представените решения се приема, че фактът на предоставяне на държавно имущество за стопанисване и управление може да се установява с всички допустими доказателства, от които пряко или косвено може да се направят изводи за неговото осъществяване. Третият и четвъртият от въпросите са свързани с преценката на доказателствата относно включването на процесното имущество в уставния капитал на дружествената фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност. Спрямо тях не са формулирани допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, а именно: противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване от съдилищата или значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложеното представлява оплакване срещу обосноваността на правните изводи на съда, т.е. има отношение към правилността на решението и не може да бъде разглеждано в производството по чл. 288 ГПК. Шести въпрос визира допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест. Видно, че такива оплаквания във въззивната жалба не са заявени, поради което въззивният съд не е имал основание да се занимава с този въпрос - Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Последният правен въпрос е свързан с преценката на свидетелските показания и също не може да обуслови достъп до касационен контрол. От една страна, съдът е извършил такава преценка, а от друга страна, правото на собственост, основано на чл. 10, ал.2 З., подлежи на установяване с писмени доказателства, а не с гласни такива и съответно решаващите изводи на съда не почиват на тези доказателства. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.