Определение № 2261 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Ч. К. против определение № 976/06.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 592/2023 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск. Съдът е приел, че съгласно чл. 124, ал. 4 о т ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Прието е, че с предявения иск ищецът цели да установи, че за исковия период изпълняваната от него длъжност като трудова функция е тази, посочена в трудовия му договор, а не тази, посочена в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и в издаденото от работодателя му УП-3 от 27.05.22г., без да твърди, че в рамките на трудовото си правоотношение е извършено преназначаване от една в друга длъжност. Претендираното от него установяване на характера на изпълняваната трудова функция, при условие, че не се оспорва съществувалото за същия период трудово правоотношение между страните, фактически цели установяване на категорията на труд, доколкото за длъжността, на която е назначен ищецът и за длъжността, на която му е прекратено трудово правоотношение НКТП предвижда различна категория труд. Съдът е посочил, че в настоящия случай ищецът не твърди, че е преназначен на друга длъжност в рамките на действащо между страните трудово правоотношение, а твърди, че е положил трудов стаж с конкретна трудова функция, поради което е достигнал до извод, че така предявения иск е недопустим. Този извод съдът е направил и въз основа на обстоятелството, че не може самостоятелно да се предявява по съдебен ред иск за установяване на заеманата от ищеца длъжност, доколкото няма нормативен акт, който да допуска установяване съществуването на този факт с правно значение, извън иска за установяване на трудовия стаж по ЗУТОССР. От друга страна е посочено, че не са налице и предпоставките за предявяване на иск по реда на специалния ЗУТОССР, доколкото нe твърди и няма спор между страните, че документите във връзка със стажа не са загубени или унищожени. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, допустим ли е иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, когато спорът е за установяване на конкретно заемана длъжност, съответно изпълнявана трудова функция, при безспорно съществуващо или съществувало трудово правоотношение. В случая, ищецът е изложил твърдения, без да твърди, че в рамките на трудовото си правоотношение е извършено преназначаване от една в друга длъжност, в който смисъл е цитираната от него съдебна практика, като противоречие по поставения правен въпрос, поради което тази съдебна практика е неотносима към настоящия случай и не е основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси касаят задължението на съда да направи преценка относно допустимостта на иска, както и спазването на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се произнася извън заявените твърдения от ищеца. Съдът се е произнесъл изцяло въз основа на твърденията на ищеца по делото, обосновавайки изводите си за недопустимост на установителния иск, поради което не е налице соченото противоречие в тази насока. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС