Решение № 622 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 564/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. П. И. от гр. С. чрез адв. М срещу определение №375 от 30.07.2009 год., постановено по гр.д. № 521/2009 год. на Пернишкия окръжен съд. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените в производството по обжалване пред ВКС разноски. Към касационната частна жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Касаторът твърди, че предвид формулираните от него процесуалноправен и материалноправен въпрос, определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС - основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК. За да обоснове визираното от него основание за допустимост на касационното обжалване представя Р № 261/23.03.2007 год. на ВКС, ІІ г.о.,Р №3530/30.09.1981 год. на ІІ г.о. на ВС, Р №1112/12.06.1967 на ВСи Р № 1* от 16.06.1972 год. на І ГО на ВС. Ответникът по частната жалба – Х. Г. Х. от с. Д., Пернишка община, оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата, в писмен отговор по делото.. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. На първо място касаторът следва да е формулирал процесуално правен или материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който в случая предвид посоченото от него основание следва да е решен в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК е такъв въпрос, по който въззивният съд е изразил становище в обжалваното определение и който е обусловил направените от въззивната инстанция правни изводи.В случая визираните в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК въпроси, не отговарят на това изискване: С обжалваното определение Пернишкия окръжен съд е отменил разпореждане от 25.052009 год., постановено по ч.гр.д. № 1 109/2009 год. на Пернишкия районен съд, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено на Х. Г. Х. от с. Д.,Община Перник да предаде на заявителката Й. П. И. от гр. С. владението върху недвижим имот в с. Д. и вместо него е постановил определение, с което е отхвърлил направеното от същата искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение като е обезсилил издадената такава заповед и изпълнителен лист от 25.05.2009 год., издаден въз основа на нея. За да постанови това определение въззивният съд е приел, че нотариалните актове, на които заявителката се е позовава като документ по чл. 417,т.3 не съдържат задължение за предаване на процесния имот от Х. Г. Х. на заявителката - Й. П. И.. С оглед на това е приел, че не е налице предвиденото от закона основание за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Доколкото първоинстанционният съд е постановил такава заповед и издал изпълнителен лист, Пернишкият окръжен съд е отменил разпореждането, с което това е сторено и е заличил е последиците от това разпореждане. Визирания в изложението процесуалноправен и материалноправен въпрос, доколкото такива изобщо са формулирани в достатъчно ясна степен, не кореспондират с решаващите съображения на Пернишкия окръжен съд, които са обусловили неговия извод за неоснователност на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Само на това основание касационно обжалване не следва да бъде допуснато и конкретното визирано основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1ГПК и представени решения на ВКС като негова практика, не следва да бъдат обсъждани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,