Особено мнение по определение, приключващо дело от 24.02.1994 г. на КС по к. д. № 21/1993 г.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

София, 24.02.1994 г.

Особено мнение на съдията Младен Данаилов

Считам за неправилно определението на Конституционния съд от 24.02.1994 г. по к. д. №21/1993 г., с което са отклонени исканията на 46 народни представители от 36-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 17.09.1993 г. по доклада на Временната анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне на етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев (ДВ, бр. 84 от 1993 г.) в частта му относно свободния избор ма вероизповедание и определяне на етническата принадлежност, и на 6 народни представители по въпроса за съответствието на същото решение с Международния пакт за гражданските и политическите права.

За да отклони исканията и прекрати делото, съдът приема, че е сезиран от две самостоятелни групи народни представители с две различни искания и че нито една от тях не може да сезира съда, защото не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Този извод е неправилен. От съдържанието на искането на групата от 48 народни представители е видно, че те искат обявяване противоконституционност на решението на Народното събрание, защото според тях то противоречи на чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1 от Конституцията и на чл. 18 и 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права. От друга страна, шестимата народни представители, подписали „особено мнение", уточнено по указание на съда в писмото им от 28.01.1994 г., също поддържат, че решението на Народното събрание е противоконституционно, но според тях искането на основната група народни представители не посочвало и не аргументирало достатъчно ясно коя разпоредба и кой принцип на Конституцията на Република България са нарушени. Заедно с това искат съдът да се произнесе по въпроса за съответствието на решението с Международния пакт за гражданските и политическите права на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията.

Явно е, че народните представители от основната група и тези, подписали „особеното мнение", поддържат едно и също искане, а именно — съдът да се произнесе по въпроса за конституционно-съобразността на решението на Народното събрание за съответствието му с Международния пакт за гражданските и политическите права — по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията.

Като се има предвид това и обстоятелството, че Конституционният съд е сезиран в един и същи ден и основното искане и „особеното мнение" са подадени в съда заедно, считам, че е налице едно съвместно искане по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията.

След като от общия брой на народните представители, подписали основното искане, отпаднат Ангел Димов и Христо Атанасов, които оттеглили подписите си с писмени молби, и Марин Димитров, който към момента на сезиране на Конституционния съд не е имал качеството на народен представител, остават повече от 48 народни представители.

При това положение са налице изискванията на чл. 150, ал. 1 от Конституцията и съдът трябваше да приеме искането за разглеждане и да се произнесе по него с решение.