Определение № 102 от 09.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5480/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Е. К., С. С. А. и Ф. В. А., чрез процесуалния им представител адв. А. Б. от АК-Благоевград за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 12.06.2014 г. и определение от 12.06.2014 г. постановени по в. гр. д. № 29/2014 г. на Благоевградски окръжен съд. С определение № 6 от 12.01.2015 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, един от въпросите предмет на тълкуване по което е – кои определения подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В проведеното по делото съдебно заседание на 03.12.2015 г. е взето решение този въпрос да се разгледа в друго тълкувателно решение, като се посочат изчерпателно вида на определенията. В изпълнение на това решение е образувано т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК. В неговия предметен обхват не попадат определенията, с които се прекратява производството по делото поради постигната между страните спогодба. Това е основание да се възобнови производството по делото и съдът да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна. При извършената проверка за допустимост на молбата настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, І г. о. намери следното: Молбата за отмяна е подадена на 10.11.2014 г. С нея се иска отмяна на определение от 12.06.2014 г., постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание по в. гр. д. № 29/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е одобрена постигната между страните съдебна спогодба, с която е разпределено ползването на: ...” къщата и постройките в поземлен имот с пл. № 615 в кв. 89 по плана на [населено място]” и е прекратено производството по делото на основание чл. 234 ГПК. Отмяна се иска и на обективираното в същия протокол решение № 2512 от същата дата за обезсилване на първоинстанционното решение № 4899 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 73/2013 г. на районен съд Разлог, поради постигната между страните спогодба. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обосновава с това, че посочените определение и решение са постановени при нарушаване правото на участие на молителите. Постигнатата съдебна спогодба е подписана от адв. Щ., в качеството му на пълномощник на молителите, но той не е бил надлежно упълномощен за сключване на съдебна спогодба по делото от тях. Адв. Щ. е бил упълномощен само от молителката Ф. А. с правото да я представлява в първоинстанционното производство, но не му е предоставяно право да сключва спогодба от нейно име. Молителите В. К. и С. А. не са упълномощавали адв. Щ. да ги представлява по делото. С писмо № 29/14 от 29.12.2010 г. Благоевградски окръжен съд е изпратил на ВКС, І г. о. подадената от адв. Р., действаща като процесуален представител на ищците Е. А. и С. А., молба вх. № 4649 от 22.12.2016 г., с която уведомяват въззивния Благоевградски окръжен съд, че с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 957/2014 г. на РС Разлог, е прогласена нищожността на одобрената спогодба от 12.06.2014 г. по гр. д. № 29/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, поради което искат на това основание производството по делото да се възобнови. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Определението в частта, с което е прекратено производството по делото и като правна последица е обезсилено първоинстанционното решение, слага край на производството по предявения иск, поради което подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол, в случай че при постановяването му страна не е участвала поради нарушаване на процесуалните й права за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.