Определение № 137 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 124/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Е. Г. и Г. Е. Г. срещу определение № 308 от 08.10.2010 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 690 от 2010 г., с което е потвърдено определение № 2850 от 25.05.2010 г. на Пернишкия районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2803 от 2008 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Съгласно чл.274, ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища по дела, които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК /редакция на тази разпоредба към датата на подаване на частната жалба/, тоест с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая, предмет на прекратеното гр.д.№ 2803 от 2008 г. на Пернишкия районен съд е било установяването на правото на собственост на наследодателя на ищците Ж. Д. към момента на внасянето в ТКЗС на нива с площ от 1,5 дка в землището на[населено място], кв.”Калкас”, м.”Шевърляк”. Обжалваемият интерес по това дело се съизмерява с цената на иска, която съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е данъчната оценка на процесния имот. Тъй като видно от представеното по делото удостоверение от 26.03.2008 г. на Отдел „МДТ” към [община], данъчната оценка на процесния имот е 290,60 лв., то на основание чл.274, ал.4 от ГПК определението за прекратяване на делото не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, подадената касационната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия