Определение № 1689 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 912/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Контракс“ АД, със седалище в гр. София, приподписана от упълномощен адвокат Е. Димова, против определение № 1358 от 21.12.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-1145/2023 г. Според частния жалбоподател в постановеното определение на КЗК липсват конкретни мотиви, относими към процедурата за възлагане на обществената поръчка, чието решение за откриване е обжалвал. Счита, че изложените такива са бланкетни, формални и неотносими към изискванията на ЗОП и конкретната фактическа обстановка. Поддържа, че разпоредбите на чл. 203 и чл. 204 ЗОП не изискват жалбоподателят да излага пред КЗК мотиви относно искането си за налагане на временна мярка „спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка“, но въпреки това в жалбата изключително подробно и ясно са посочени фактите и обстоятелствата, изискващи спиране на процедурата. Изрично било упоменато, че не е налице нито възможност за неблагоприятни последици от забавянето на процедурата, нито реална опасност от увреждане интересите на възложителя или на обществения интерес следствие забавяне на процедурата, тъй като необходимостта на възложителя от ползване на доставка, монтаж и интегриране на мрежови комутатори за обекти от Системата за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването, които са предмет на поръчката, е удовлетворена към настоящия момент, и дейността му е и ще бъде обезпечена. На последно място жалбоподателят посочва, че никъде в становището на възложителя не се обосновава спешност или необходимост от бързина при изпълнение на дейностите по договора, като единствено са посочени нормативно определени дейности, които извършва Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Претендира отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което да бъде наложена поисканата временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на оспорената обществената поръчка. Прави искане за присъждане на разноски. По делото е постъпил на 24.01.2024 г. писмен отговор от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, гр. София, чрез упълномощен служител с юридическо образование Б. Данаилов, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът счита, че изложените от жалбоподателя съображения пред КЗК, както и оплакванията, съдържащи се в частната жалба, обосновават превес на обществения интерес от продължаването на процедурата по възлагане на обществената поръчка, поради което правилно Комисията е съобразила, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, не превишават ползите от налагането на временната мярка. Поддържа, че нито една от разпоредбите на ЗОП не допуска произнасяне на КЗК по неаргументирано искане. Счита за правилни изводите на Комисията, че болшинството от изложените доводи, изтъкнати като обосноваващи искането за налагане на временна мярка, всъщност съставляват аргументи по същество, свързани с искането за отмяна на решението и не могат да обосноват едновременно и двете искания. Пледира за оставяне без уважение частната жалба и оставяне в сила обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Контракс“ АД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1, изречение първо ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1358 от 21.12.2023 г. е оставено без уважение искането на „Контракс” АД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж и интегриране на мрежови комутатори за обекти от Системата за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването“, открита с решение № F432372 от 10.11.2023 г. на възложителя. За да отхвърли искането на дружеството – жалбоподател, органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е счел, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спирането ѝ, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Според КЗК, в конкретния случай са посочени единствено съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност и нарушения по отношение на въведени от възложителя заложени условия и срокове, по които решаващият орган не следва да се произнася, за да не се стигне до предрешаване на спора по същество. Комисията е приела още, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото, с оглед специфичния предмет на поръчката „Доставка, монтаж и интегриране на мрежови комутатори за обекти от Системата за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването", както и предвид функционалните задължения и спецификата на дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, произтичащи от разпоредбите на чл. 115м, ал. 1, т. 5, т. 12 — 16 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, включително и неговите, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Според Комисията жалбоподателят не разкрива причинно-следствена връзка между продължаването на обществената поръчка и хипотетичното увреждане на интересите на частноправните субекти, нито обосновава защо точно е нужно спиране на процедурата, какъв е кръгът от икономически оператори, които ще бъдат увредени и по какъв начин. Посоченото предотвратяване настъпването на отрицателни последици и увреждането на обществения интерес, чрез нанасяне на вреда на публичен бюджет, не са били мотивирани от правна страна. На последно място КЗК е преценила, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя, тъй като неосъществяването на дейностите и целите от предмета на поръчката би довело до увреждане на публичните задължения и нормалното функциониране на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", което е управителен орган на българските пристанища за обществен транспорт и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и на речни информационни услуги на корабния трафик в съответствие с разпоредбите на ЗМПВВППРБ. В решаващите изводи на Комисията е отразено, че реализирането на обществената поръчка е адресирано към широк кръг субекти и заинтересовани лица и в случая е безспорен фактът, че спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото. Отчетена е забраната на чл. 112, ал. 8 ЗОП, с оглед на която не е налице законова възможност да се сключи договор с избрания за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото по силата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а съгласно ал. 3 от същия член, К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Оплакванията, развити в частната жалба, че в посочените разпоредби липсва изискване искането за налагане на временната мярка да бъде мотивирано, са неоснователни, защото като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП. Противно на твърденията на жалбоподателя, КЗК, като е анализирала разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ЗОП е изложила ясни, конкретни и относими към процедурата съображения защо в случая спирането ѝ би оказало негативно въздействие върху обществото. В тази връзка е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, свързан с доставка, монтаж и интегриране на мрежови комутатори за обекти от Системата за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването, както и обстоятелството, че той следва да бъде реализиран в множество обекти на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – „Манипулаторен Пост (МП) 3”, „Белослав 2”, „Фериботен комплекс”, „МП 2”, „Каменар”, „РК Варна“, „Калиакра”, „ПРЦ Кичево”, „Варна Север”, „РПЦ Китка”, „Балчик 1”, „Балчик 2”, „Галата 2”, „Горица”, „Ловно”, „Емине”, „Росенец“, „Поморие", „ВР. Китка”, „РКТ Офис", „Терминал Балчик”, „Несебър”, „Бургас Запад”, „РК Бургас”, „БЦ Варна", „БД Бургас“, „Шабла”, „Резов“” и „Леспорт“. Обосновала е, че дейностите, включени в предмета на поръчката са свързани с обезпечаване координирането на корабоплаването по българското Черноморие и вътрешните водни пътища. Съдът счита, че в конкретната хипотеза КЗК е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от посочения предмет. Решаващият съдебен състав споделя становището, че спирането на процедурата ще доведе до негативни последици за възложителя и обществото като цяло, доколкото със ЗМПВВППРБ на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ са възложени специфичните функции по осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата; изграждане и поддържане на съоръженията, обслужващи системата за контрол на движението на корабите и за информация и българската речна информационна система; предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност; предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб-бряг и бряг-кораб; предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик; предоставяне на хидрометеорологична информация /така според чл. 115м, ал. 1, т. 5, т. 12 — 16 от закона/. Несвоевременното приключване на процедурата с описания предмет ще затрудни изпълнението на тези функции, което пък от своя страна би могло да рефлектира върху местните и чуждестранни юридически лица, както и различни международни организации, използващи услуги на корабоплаването. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че в жалбата си е надлежно е обосновал, че не е налице нито възможност за неблагоприятни последици от забавянето на процедурата, нито реална опасност от увреждане интересите на възложителя или на обществения интерес, вследствие забавяне на процедурата. Видно от релевираното с жалбата особено искане, единствено е акцентирано на високата прогнозна стойност на обществената поръчка, необходимостта да се даде приоритет на законосъобразното ѝ провеждане пред евентуалните вреди от нейното спиране, както и необходимостта да бъде съобразен чл. 1 ЗОП. Както основателно е отбелязала КЗК, искането нито е в достатъчна степен мотивирано, нито към него са представени доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, в частност интересите на жалбоподателя ще бъдат увредени и това може да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. Частният жалбоподател да твърди, че изложените от КЗК мотиви са бланкетни, формални и неотносими към изискванията на ЗОП, но в конкретната фактическа обстановка, всъщност именно неговите аргументи, с които е мотивирал искането си за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", представляват декларативни твърдения, относими към всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка. Единствените съображения на оспорващото дружество при мотивиране на особеното искане са свързани с твърдени от жалбоподателя съществени нарушения при откриване на процедурата, които той счита за основателни. Във връзка със сочените от жалбоподателя нарушения на изискванията на ЗОП при издаване на процесното решение на възложителя, Комисията законосъобразно е счела, че на този етап от производството е недопустимо да се произнася по тях, тъй като това ще предопредели изхода на основния спор относно законосъобразността на атакуваното решение за откриване на възлагателната процедура. КЗК не може да презюмира незаконосъобразност на решението за откриване на обществената поръчка, без да се произнесе по съществото на спора. Следва да се има предвид и обстоятелството, че законовите изисквания за спазване принципите на ЗОП и за провеждане на законосъобразна процедура се отнасят до всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, поради което не могат да обосноват изключение от общия принцип, визиран в чл. 203, ал. 1 ЗОП. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице нормативно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. При постановяване на обжалвания акт, Комисията е правилно е съобразила и правнорелевантното обстоятелство, че правата на жалбоподателя и на останалите потенциални участници във възлагателната процедура са гарантирани от законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, тоест дори и процедурата да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, поради което счита, че „Контракс“ АД следва да му заплати разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за възлагане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 216а, ал. 1 и ал. 3 ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,