Определение № 545 от 01.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. В. К. и М. С. К. срещу решение № 93 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 285/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното в частта по иска по 53, ал. 2 ЗКИР и е постановено друго с което същият е отхвърлен като неоснователен. С решението е обезсилено първоинстанционното в частите, с които решения №№10172 от 2001 г. и 10172 от 2003 г. на ОСЗ –Т. и нот. акт № 005, т. VІІ, рег. № 6641, по н. д. № 1036/2005 г. са признати за неистински и производството по делото в тази част е прекратено. К. довод е за необоснованост на извода, че придобитият от ищците имот не е подлежал на земеделска реституция поради наличие на ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като при влизане в сила на закона е бил застроен. В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди, че въпросът дали е налице застрояване в имота, което да е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост е решен в противоречие с практиката на ВКС, за каквато са посочени две решение от 09.04.2000 г. по гр. д. № 285/09 г. на Л. и от 06.03.2001 г. по гр д. № 1530/2000 г. на ВКС, ІV г. о. Ответниците по жалбата [фирма] [населено място] и [община] не вземат становище по жалбата. Срещу решението е подадена касационна жалба и от третото лице помагач на страната на ищците В. П. К.. Твърдението е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ е приложена неправилно, тъй като построяването в имота на навес е направено през 2009 г., т. е. след възстановяване правото на собственост през 2003 г. Относно предпоставките за допускане касационна проверка касаторът се позовава на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК Ответницитe по касация и по иска не са взели становище по тази жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което са допустими. След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване. Касаторите Ц. К. и М. К. са предявили иск за признаване, че са собственици на имот № 000008, с площ от 1.090 дка в м. „Търнето”, ІV категория в землището на [населено място] и имот № 285001, в същата местност и землище, с площ от 2.357 дка, което право са придобили на основание договор за покупко-продажба сключен с В. К., конституиран като трето лице помагач, на 29.11.2005 г., за който е съставен н. а. № 5, т. VІІ, рег. № 6641, н. д. № 1036/05 г. Праводателят им се е легитимирал като собственик на имотите с решения за възстановяването им в реални граници от 11.07.2003 г. и от 22.01.2001 г. на ОСЗ –Т., в които имотите са индивидуализирани с номера по картата на възстановената собственост: - овощна градина с площ от 1.089 дка, от категория ГУ, в м. Търнето, съставляваща имот № 000008 и овощна градина с площ от 2.358 дка, от ІV категория, в м. Търнето, съставляваща имот № 285001 по КВС. Ответникът е противопоставил възражение, че имотът попада в терен отреден за нуждите на Б., част от който през 2006 г. е включен в капитала му, както и че теренът не е подлежал на реституция, тъй като е застроен със стопански сгради и съоръжения, което съставлява ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска са собственост, съдът е приел за установено, че заявената от праводателя на ищците земя за възстановяване през 1976 г. е попадала в одържавената от ТКЗС площ от 9 дка за нуждите на СД-Благоустройствени строежи, [населено място] на основание Решение на МС от 2.07.1975 г. С техническа експертиза е установено, че реституираните имоти са идентични с 5 дка, които през 1976 г. са били трасирани и предоставени за „Складова база” на Б.. По сега действащата карта на възстановената собственост част от възстановения имот № 000008 с площ от 1.025 кв. м. попада в имот кадастрален № 73198.506.7 6, а останалата част от 0.064 дка попада в имот кадастрален № 73198.506. 027; част от другият имот, предмет на иска с пл. № 285001, с площ от 1.724 дка участва в имот кадастрален № 73198.506.533. Друга част от него с площ от 0.353 дка участва в имот кад. № 73198.506.76 (записан на [фирма]) и трета част с площ от 0.207 дка участва в имот с кад. № 73198.506.455, а остатъкът от 0.074 дка е включен в имот с кад. № 73198.506.497. Съдът е извършил косвен съдебен контрол на решенията на ОСЗ и е приел, че след като в реституираните имоти е било извършено строителство на стопански сгради, то това е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и те не подлежат на реституция. От представената комбинирана скица към заключението на в. л. инж. П. (л. 100 по гр. д. № 457/2007 г. на Троянски РС) се установява, че стопанските сгради, са извън реституираните имоти. К. довод е, че съдът се е произнесъл по въпроса дали са били налице ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на заявените имоти без да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, установяващи времето на построяването на стопанските сгради и местонахождението им – дали попадат в признатия за възстановяване терен,. Не е обсъден и установения факт, че една от тях, представляваща навес, е строена през 2009 г., т. е. след 1.03.1991 г. Твърди се също, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за постановяване на решение при напълно изяснено дело и след съвкупна преценка на доказателствата в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съобразно така формулираните въпроси и въз основа данните по делото съдът, в настоящия си състав, намира, че е налице основание за допускане касационна проверка на решението по разрешените процесуални и материалноправен въпрос за наличие ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституиране на имота. Въпросът е решен в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС. Също в противоречие с нея е разрешен и процесуалния въпрос за задължението на съда да постанови решение при напълно изяснено дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.