Решение № 8319 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на сдружение Черноморски изгрев със седалище и адрес на управление в град Варна; на Делта 2000 ООД със седалище и адрес на управление в град Балчик и на В. 8 ЕООД със седалище и адрес на управление в град Каварна против Наредба 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 21 от 1.03.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. и доп., бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г. В жалбата се излагат подробни съображения относно незаконосъобразността на нормативния акт в неговата цялост. На първо място жалбоподателите считат, че Наредбата е издадена при липсата на съответното законово овластяване на министъра на земеделието и храните; с нея се въвежда регламентация, която води до грубо засягане на правото на защита и на основни човешки права, тъй като се допуска нарушението да бъде квалифицирано като тежко не от компетентния административнонаказващ орган, и то още при установяването му, а постфактум и то от друг орган- изпълнителният директор на ИАРА, който действа в условията на обвързана компетентност. Освен това жалбоподателите сочат, че установените от Наредбата правила, определящи кои от нарушенията по смисъла на чл.42 от Регламент (ЕО) 1005/2008 са тежки, дерогират изискването на Регламента за индивидуална преценка на всеки отделен случай. Освен това жалбоподателите сочат, че Наредбата е приета в нарушение на чл.26 от ЗНА и на основните принципи на административния процес- законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. По тези подробно изложени съображения се иска и отмяната на Наредба 3 от 19.02.2013г. в нейната цялост. Жалбоподателите претендират и присъждането на направените по делото разноски. Ответникът министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения относно нейната недопустимост поради липсата на правен интерес от оспорването на Наредбата за жалбоподателите. Навежда и съображения относно законосъобразността на акта. Претендира за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството или алтернативно- за отхвърлянето на оспорването. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателите адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. В производството не са постъпили искания за присъединяване към оспорването или за встъпване като страна наред с административния орган при условията на чл.189, ал.2 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните и след цялостна преценка по чл.146 и по чл.192а от АПК, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лица с пряк и личен правен интерес от оспорването на Наредбата. Сдружението-жалбоподател обосновава правния си интерес от оспорването на Наредба 3 от 19.02.2013г. с обстоятелството, че е сдружение с нестопанска цел, което обединява собственици на риболовни кораби, извършващи риболов във водите на Европейския съюз в Черно море, а освен това е и официално призната организация на производителите на продукти от риболов. Според представеното удостоверение изх. 20241014104839/14.10.2024г., една от целите на сдружението е защита на специфичните браншови, професионални, икономически и правни интереси на членовете на сдружението в областта на рибарството. Представен е и списък на членовете на сдружението с данни за притежаваните от тях риболовни кораби и за получените за 2024г. квоти за улов на калкан в Черно море. Освен това се изтъква, че спрямо двама от членовете на сдружението- Делта 2000 ООД и В. 8 ЕООД, които притежават риболовни кораби- част от риболовния флот на страната и имат право да извършват стопански риболов във водите на Черно море, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), е издал заповеди за присъждане на наказателни точки заради извършени тежки нарушения на общата политика по рибарство на Европейския съюз на основание на оспорения подзаконов нормативен акт. Според Тълкувателно решение 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. 4/2009 г., Съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. След като съобрази цитираното тълкувателно решение, което на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, съдът намери, че сдружението е активно легитимирано да оспори посочената Наредба, тъй като правният му интерес се обосновава от предмета на дейност и целите, за което е създадено и е признато със заповед на министъра на земеделието и храните за браншова организация съгласно Регламент 104/2000- факт, който се признава от ответната страна. Поради това възраженията на процесуалния представител на ответника за липса на правен интерес у сдружението да оспори Наредбата, тъй като съобразно устава му, то е учредено като юридическо лице в частна полза, са неоснователни. Независимо от това обстоятелство, след като сдружение Черноморски изгрев, обединяващо професионално заети лица в областта на морския риболов в Черно море, представлява браншова организация, а и целите му са свързани със защита на интересите на членовете му в областта на рибарството, съобразно даденото в ТР 2/2010г на ВАС тълкуване, то има правен интерес от оспорването на процесната Наредба, която регулира правни отношения именно в посочената област- риболов. Ирелевантни относно правния интерес на сдружението да оспори наредбата са и въпросите относно начина на вземане на решението за оспорване на наредбата. Съобразно нормите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), юридическото лице с нестопанска цел изразява волята си и извършва правни действия чрез своите органи. То се представлява от управителния си орган. В представеното към жалбата удостоверение относно съществуването и представителството на организацията-жалбоподател, изрично е посочено, че представляващ сдружението е председателя на управителния съвет- Е. М., който е и подписал жалбата. Делта 2000 ООД и В. 8 ЕООД обосновават правния си интерес с обстоятелството, че притежават риболовни кораби, вписани в регистъра на риболовния флот на страната и на Европейския съюз и спрямо тях са издадени заповеди за присъждане на точки по Наредба 3 от 19.02.2013г. (заповеди РД-355/16.10.2023г.; РД-472/23.11.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА). И двете дружества изтъкват, че присъждането на точки за тежки нарушения по оспорената Наредба може да доведе както до ограничаване на риболовната им дейност, така и до спиране на подпомагането им със средства от европейските фондове или провеждане на процедури по възстановяване на предоставено финансово подпомагане по програмата за морско дело и рибарство. В решение 5 от 17.04.2007г. по конституционно дело 11/2006г., Конституционният съд приема, че при оспорването на нормативен административен акт законодателят допуска засягането на правата да не е обективирано в непременното настъпване на вреди, а да е налице възможност за предстоящо засягане на права. Ето защо следва да се приеме, че в настоящата хипотеза е налице възможност приложението на оспорения нормативен акт да доведе до неблагоприятно засягане на правата и интересите на дружествата във връзка с упражняваната от тях риболовна дейност. Оспорването има за предмет действащ подзаконов нормативен акт, който е част от позитивното право. В тази връзка неоснователни са и възраженията на ответната страна, че жалбоподателите не уточняват текстовете на наредбата, които оспорват и пороците, от които са засегнати. Напротив- и в жалбата и в съдебно заседание същите заявяват, че оспорват нормативния акт в неговата цялост, в действащата му към момента на оспорване редакция, което е допустимо според правилото на чл.185, ал.2 от АПК, според което подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпоредби. Съобразно чл.187, ал.1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приложим в настоящото производство на основание чл. 196 от АПК, и въз основа на представените от страните доказателства провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Подзаконовият нормативен акт се оспорва изцяло в действащата му към момента на оспорването редакция. Това налага преценката относно наличието на основанията по чл.146, т.1-3 от АПК да се извърши и по отношение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 3 от 19.02.2013г. Наредба 3 от 19.02.2013г. урежда детайлно правилата за прилагане на точкова система за тежки нарушения, чието създаване е предвидено в чл.92 от Регламент (ЕО) 1224/2009, за да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството и равностойни условия за рибарите във всички води на ЕС. Присъждането на определен брой точки за всяко тежко нарушение представлява съпътстваща мярка на налагането на административни санкции за конкретното нарушение. Съгласно член 3, § 1, буква г от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на опазването на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството. Поради това националната правна уредба, съдържаща се в ЗРА и Наредбата следва да се тълкува и прилага едновременно с пряко приложимите правила на съответните регламенти, които имат примат над националната уредба. Относимата към настоящата хипотеза правна уредба от правото на Съюза е дадена в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1005/2008 на съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999 (по-нататък само Регламент (ЕО) 1005/2008); РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1224/2009 на съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) 847/96, (ЕО) 2371/2002, (ЕО) 811/2004, (ЕО) 768/2005, (ЕО) 2115/2005, (ЕО) 2166/2005, (ЕО) 388/2006, (ЕО) 509/2007, (ЕО) 676/2007, (ЕО) 1098/2007, (ЕО) 1300/2008, (ЕО) 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1627/94 и (ЕО) 1966/2006 (по- нататък само Регламент (ЕО) 1224/2009) и РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 404/2011 на комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011. Съгласно чл.288 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С Регламент (ЕО) 1005/2008 държавите-членки са задължени да вземат необходимите мерки за гарантиране на ефективността на борбата срещу всеки незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН") риболов и свързаните с него дейности. В чл.3 от Регламента са посочени дейностите, които се смятат за ННН риболовни дейности. §2 на цитираната разпоредба предвижда, че дейностите, посочени в § 1, се считат за тежки нарушения съгласно член 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост. Съгласно текста на член 89- Мерки за осигуряване на спазване", параграфи 1 3 от Регламент (ЕО) 1224/2009, държавите членки осигуряват систематичното предприемане на подходящи мерки, включително административни или наказателни производства в съответствие с тяхното национално законодателство срещу физически или юридически лица, заподозрени в нарушаване на някое от правилата на общата политика в областта на рибарството. Чл.92 от Регламент (ЕО) 1224/2009 предвижда, че държавите-членки прилагат точкова система за тежките нарушения съгласно член 42, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 1005/2008, както и за нарушения на задължението за разтоварване на сушата съгласно член 90, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, въз основа на която притежателят на лицензия за риболов получава съответен брой точки в резултат на нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството. Общите правила на равнище Европейски съюз за прилагането на тази точкова система, включително списък с точки, които се присъждат за всяко тежко нарушение, се съдържат в дял VІІ, чл.125-134 от Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011. Чл.125 предвижда, че всяка държава-членка определя компетентните национални органи, които отговарят за създаване на система за присъждане на точки за тежки нарушения, посочена в член 92, параграф 1 от Регламента за контрол; присъждане на съответния брой точки за притежателя на лицензия за риболов; прехвърляне на присъдени точки на всеки бъдещ притежател на лицензията за риболов за съответния риболовен кораб, когато последният е продаден, прехвърлен или по друг начин смени собственика си и поддържане на съответни записи за точките, които са присъдени или прехвърлени на притежателя на всяка лицензия за риболов. Според чл.126 от Регламента за изпълнение, броят точки за тежки нарушения се присъжда в съответствие с приложение XXX на притежателя на лицензията за риболов за съответния риболовен кораб от компетентния орган на държавата-членка на флага. Съобразно правилото на чл.18д, ал.1 от ЗРА при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) 1224/2009. Ал. 3 на цитираната норма предвижда, че начинът на прилагане на точковата система се определя с наредба на министъра на земеделието и храните. При така очертаната правна рамка съдът намира, че подзаконовият нормативен акт е издаден, респ. изменен и допълнен от компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал. 1 АПК министъра на земеделието и храните. Чл. 115 от Конституцията на Република България предоставя на министрите правомощието да издават наредби, а по силата на чл.18д, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите министърът на земеделието и храните е изрично овластен да определи начина на прилагане на създадената с Регламента точкова система. Поради това следва да се приеме, че министърът на земеделието и храните е приел, респ. изменил подзаконовия нормативен акт, който се оспорва изцяло, в рамките на предоставената му от Конституцията компетентност и въз основа на изричната законова делегация по чл.18д, ал.3 от ЗРА. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че Наредбата е издадена при липса на съответното законово овластяване на министъра на земеделието и храните, тъй като законовата делегация касае само начина на прилагане на точковата система, докато с наредбата са определени редът и условията за прилагане на точкова система (чл.1 от Наредбата). Съдът намира, че и двата израза имат еднакво смислово съдържание, което касае определянето на процедурата за прилагане на точковата система, създадена с Регламента за контрол. Този извод се потвърждава и от останалите норми на Наредбата, които уреждат именно процедурата за прилагане на тази система. Не намира подкрепа в текстовете на Наредбата становището на жалбоподателите, че редът и условията за прилагане предполагат установяване на предпоставките (условията) за прилагане на точковата система. Наредбата не определя състави на нарушения, което би било в противоречие с принципа за законоустановеност на нарушенията и наказанията, а препраща към нарушенията, установени в чл.42 от Регламент (ЕО) 1005/2008 във връзка с чл.3, § 1 от същия. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че с наредбата се определя конкретният брой точки, които се присъждат за нарушение от съответния вид- обстоятелство, което попада извън законовата делегация на чл.18д, ал.3 от ЗРА да се определи само начинът на приложение на точковата система. От изложеното по-горе се установява, че броят точки, които се присъждат за съответното нарушение, максималният брой точки, които могат да бъдат присъдени в случай на извършено повече от едно нарушение, възможността за заличаване на присъдените точки при определени условия, броят точки, при чието достигане разрешителното за стопански риболов се отнема за определен период от време, са определени в пълно съответствие с разпоредбите на в дял VІІ и приложение ХХХ на Регламента за изпълнение (ЕС) 404/2011, поради което не е налице преуреждане от страна на административния орган, респ. уреждане на обществени правоотношения извън законовата делегация. Поради това съдът приема, че с Наредбата, в обхвата на дадената на министъра компетентност с правилото на ЗРА и регламента за изпълнение, са определени компетентният орган и редът за присъждането на точките за извършени нарушения по смисъла на чл.42, §1, б.а от Регламент (ЕО) 1005/2008. Наредбата е приета в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми от чл.75, ал.3 от АПК и от глава трета "Строеж на нормативните актове" на Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (УПЗНА). Налице е и другият релевантен за законосъобразността на нормативния административен акт реквизит на формата- мотиви за неговото издаване. Съгласно чл. 28, ал.2 от ЗНА, проектът на нормативен административен акт трябва да съдържа мотиви, които съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съдът приема, че такива мотиви са изложени в докладите на заместник-министъра, придружаващи проектите на Наредбата и Наредбата за изменение и допълнение (л.33-34 и л.80-84 от делото). От тези доклади се установява, че приемането на акта се налага от необходимостта да бъде определен начинът на прилагане на точкова система съгласно Регламент (ЕО) 1224/2009г. Изменението на наредбата е мотивирано с необходимостта от синхронизиране на разпоредбите й с изискванията на чл.14, §1 от Регламент (ЕО) 1224/2009г. Редът за издаване на нормативните актове, уреден в чл. 77 АПК и в Закона за нормативните актове, субсидиарно приложим на основание чл. 80 АПК, е спазен както по отношение на Наредба 3/19.02.2013г., така и по отношение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 3/19.02.2013г. Преценката относно спазването на процедурата по Закона за нормативните актове (ЗНА) съдът съобрази с редакцията на закона към датата на приемане/изменение и на обнародване на Наредба 3/19.02.2013г. и Наредбата за изменението и допълнението й. От доказателствата в административната преписка се установява, че на 20.12.2012г. на интернет-страницата на Министерството на земеделието и храните, в раздел Проекти на нормативни актове е публикуван проект на Наредба за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) 1005/2008 (л.49-51 от делото). Към административната преписка е приложена справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуването на проекта на Наредбата, в която са отразени предложенията на дирекция Правно-нормативни дейности и дирекция Европейска координация и международни отношения, приемането/неприемането им, както и мотивите, въз основа на които съответните предложения не са приети. Проектът на наредбата, ведно с доклада на заместник-министъра на земеделието и храните, е внесен за одобряване от министъра на земеделието и храните и е приет. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, брой 21 от 01.03.2013г. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 3/19.02.2013г. е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации на 09.08.2017г. Обявеният срок за предложения и становища е от 09.08.2017г. до 09.09.2017г. (л.94-99 от делото). Съобразно представената справка, публикувана на интернет-сайта на МЗХ, в този срок са постъпили предложения от П. К., които не са приети и са изложени мотивите за това. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение е приет от министъра на земеделието и храните. Актът е обнародван в Държавен вестник, брой 84 от 20.10.2017г. Въз основа на изложените факти съдът намира, че разпоредбите на чл.26 и 28 от ЗНА са спазени. Проектът е публикуван на интернет-страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. В рамките на установения от закона минимален срок (14 дневен по отношение на проекта на Наредбата, съобразно действащата тогава редакция на чл.26, ал.2 от ЗНА (ДВ, бр.46 от 2007г.) и 30 дневен по отношение на Наредбата за изменение и допълнение съобразно чл.26, ал.4 от ЗНА (ДВ, бр.34 от 2016г.) са проведени обществени консултации, а неприемането на постъпилите предложения, касаещи оспорените разпоредби, е мотивирано. Спазено е и изискването за съгласуване на проекта с органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт. Съдът намира, че оспореният акт е и материално законосъобразен и не противоречи на норми от по-висок ранг. Съпоставката на цитираните норми от правото на Европейския съюз с разпоредбите на оспорения нормативен акт води до извод за пълното съответствие между тях. Съгласно чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) 1005/2008 тежки нарушения са дейностите, за които се смята, че представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии. Цитираната норма определя дванадесет хипотези на ННН риболовни дейности, осъществени в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района на риболов. Според предвиденото в чл.3, §2 от Регламента, дейностите, посочени в параграф 1, се считат за тежки нарушения съгласно член 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост. В чл.92 от Регламент (ЕО)1224/2009 (Регламента за контрол) предвижда създаването на точкова система за тежки нарушения, за да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството и равностойни условия за рибарите във всички води на ЕС. Според съображение 40 от Регламента за контрол, определянето на санкции за нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството, се допълва от точкова система за тежките нарушения, въз основа на която следва да се замразява лицензията за риболов, ако притежателят й е получил определен брой точки в резултат от налагането на санкции за тежки нарушения. Ако лицензията за риболов е била замразявана пет пъти въз основа на тази система и отново е получен съответният брой точки, тя следва да бъде отнета окончателно. Във връзка с това държавите-членки следва да въведат в национален регистър всички нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството. Общите правила на равнище Европейски съюз за прилагането на тази точкова система, включително списък с точки, които се присъждат за всяко тежко нарушение, са определени с регламента за изпълнение (ЕС) 404/2011. С оглед на изложеното следва да се приеме, че, присъждането на определен брой точки за извършено тежко нарушение, свързано с ННН риболовни дейности, представлява съпътстваща мярка към предвидената административнонаказателна отговорност за това нарушение. Поради това определянето на орган, компетентен да прилага тази мярка, различен от административнонаказващия орган, не противоречи на нормите на ЗАНН и ЗРА, определящи налагането на административни наказания. Нормата на чл.3, ал.2 от Наредбата определя изрично компетентния орган, и това е изпълнителният директор на ИАРА. Съдът намира за неоснователно поддържаното в касационната жалба становище, че е налице неяснота по отношение на обстоятелството кой следва да квалифицира нарушението, свързано с осъществяване на ННН дейности като тежко- административнонаказващият орган или определеният от Наредбата орган- изпълнителният директор на ИАРА. В тази връзка съдът съобрази, че в националното право липсва изрично разграничение на административните нарушения по тежест, както това е сторено по отношение на престъпленията (чл.93, т.7 от НК). Не е предвидено и правомощие, респ. задължение административнонаказващият орган изрично да определи нарушението като тежко- според общите правила на ЗАНН той следва да съобрази тежестта на нарушението при определяне на наказанието. Съдът намира, че преценката относно характера на извършеното нарушение (неговата тежест), е част правомощията на изпълнителния директор на ИАРА по чл. 42, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008 и тя следва да се извърши с оглед на установените в чл.3, §2 от Регламент (ЕО) 1005/2008 критерии. Не намира подкрепа в дадената нормативна уредба становището на жалбоподателите, че при присъждане на точки по Наредбата, изпълнителният директор на ИАРА действа в условията на обвързана компетентност и не може да преценява тежестта на извършеното нарушение. Напротив, Наредбата препраща към чл.42, § 1, б.а от Регламента, но §2 на цитираната разпоредба задължава компетентния орган на съответната държава-членка да отчете критериите по чл.3, §2 от Регламента при преценката дали нарушението е тежко. Ето защо следва да се приеме, че съответният брой точки се присъждат не за всяко нарушение, свързано с дейности, представляващи ННН риболов, а само за тежките такива, като преценката дали нарушението е тежко, е предоставена на изпълнителния директор на ИАРА- компетентният орган, с чиято заповед се присъжда установения за съответното нарушение брой точки. Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателите, че по този начин се нарушава и правото на защита на засегнатите лица. Заповедта на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл.3, ал.2 от Наредбата, представлява индивидуален административен акт, спрямо който важи общата клауза за обжалваемост, установена от чл.120, ал.2 от Конституцията. Ето защо засегнатите лица могат да оспорят тази заповед пред съда като заявят всички свои възражения, включително и тези, свързани с квалифицирането на нарушението като тежко по смисъла на чл.42 от Регламент (ЕО) 1005/2008. Неоснователно е и твърдението за нарушаване на правата на засегнатите лица с оглед на обстоятелството, че липсва предвиден ред за уведомяване на нарушителите за възможността да им бъдат присъдени точки по Наредбата още в хода на административнонаказателното производство. Квалифицирането на нарушението като тежко се извършва единствено за нуждите на производството по присъждане на точки по точковата система, като същите не представляват наказание, а съпътстваща мярка. Освен това самите нарушения, както и конкретният брой точки, които биха могли да бъдат присъдени, са изрично посочени в приложението към чл.3, ал.1 от Наредбата. Описаните в приложението към чл.3, ал.1 тежки нарушения, съответно конкретният брой точки, които се присъждат за всяко от тях, съответстват изцяло на посочените в приложение ХХХ от Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011. Ето защо не може да се приеме, че извършвайки дейност, представляваща ННН риболов, нарушителят не предполага, че като последица от това нарушение могат да му бъдат присъдени и определен брой точки, ако то бъде квалифицирано като тежко. Освен това, в самата Наредба са установени допълнителни критерии, при наличието на които не се присъждат точки, макар да е извършено нарушение по критериите на чл.3 от Регламент (ЕО) 1005/2008. В чл.3, ал.6, т.1 от Наредбата е посочено, че точки не се присъждат при неизпълнение на задълженията за записване и отчитане на улова, когато незаписаните и неотчетени количества са до 50 кг включително еквивалентно живо тегло за всички видове риби и други водни организми, с изключение на риби от вида калкан. Според т.2 на цитираната разпоредба точки не се присъждат и при неизпълнение на задължението за предаване на декларация за произход в установените срокове в чл. 19, ал. 11 и чл. 20, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите с не повече от 15 дни. И двете хипотези не се прилагат, когато нарушенията са извършени в условията на повторност по смисъла на чл.89 от ЗРА. Съдът намира, че обратно на изложеното в жалбата, с установяването на тези допълнителни критерии се гарантират основните принципи на равенство (чл.8, ал.2 от АПК) и предвидимост (чл.13 АПК). Неоснователно е и становището на жалбоподателите, че оспореният подзаконов нормативен акт противоречи на чл.42, §2 от Регламента, който изисква преценката за тежест на нарушението да се извърши за всеки конкретен случай. Както вече се изтъкна и по-горе, тази преценка е част от правомощията на компетентния орган, посочен в чл.3, ал.2 от Наредбата и следва да се осъществи във всеки конкретен случай като при това бъдат съобразени и установените в чл.3, ал.6 допълнителни критерии, които дават основание да се приеме, че нарушението от съответния вид не е тежко по смисъла на Регламент (ЕО)1005/2008. Най-сетне, оспореният подзаконов нормативен акт не противоречи и на целите на закона, посочени в чл.1, ал.2 от ЗРА- устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми и прилагане на правилата за отговорен риболов. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, поради което предявеното оспорване следва да бъде отхвърлено на основание чл.193, ал.1, предл. последно от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което и на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.24 от НЗПП (в действащата към момента редакция) на Министерството на земеделието и храните следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.