Определение № 6143 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя, против определение № 3630/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 893/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без уважение молбата на органа за допълване на определение № 2315/01.03.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – „Ф ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. И. Церовски, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е оставена без уважение молбата на КЕВР за допълване на определение № 2315/01.03.2024 г., с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 159, т. 8 АПК. Административният съд е посочил, че в хода на производството не е постъпило искане за присъждане на разноски в полза на молителя, като изрично е посочено, че до момента на постановяване на прекратителното определение КЕВР не е била представлявана от юрисконсулт – т.е. не е направила разноски за специализирана юридическа помощ. Също така не е представен и списък по чл. 80 ГПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, съставляващи в случая адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По-късно извършените процесуални действия на страните нямат право значение. В процесния случай действително производството е прекратено в закрито заседание поради оттегляне на жалбата на „Ф ИНВЕСТ“ ЕООД против Решение № Ц-37/29.12.2023 г. на КЕВР, но реално, както правилно административният съд е посочил, страната не е била представлявана от юрисконсулт, като това се е случило чак при подаване на молбата за допълване на определение № 2315/01.03.2024 г. в частта за разноските. Отделно от това, по делото не е представен и списък по чл. 80 ГПК, доказващ какви и колко разноски е извършила страната. По тези съображения, искането на КЕВР за допълване на постановеното определение № 2315/01.03.2024 г. с присъждане на направените по делото разноски се явява неоснователно, поради и което правилно е отхвърлено с обжалваното определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение