Решение № 14608 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6834/2018 г.

Решение № 14608 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6834/2018 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас ("ВиК" ЕАД) срещу решение № 2233 от 20.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2425/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас. В касационната жалба се излагат съображения, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че административният орган е сезиран с допустимо заявление за достъп до обществена информация. Излагат се съображения, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и нямало годен предмет. Поддържа се, че операторът няма задължение да съставя конкретни документи, в случая справки в табличен вид с посочени от заявителя реквизити на същите, че исканите справки засягат интересите на трети лица и има данни за изричен отказ от трети лица, заемащи длъжността член на СД към настоящия момент. Твърди, че са налице множество еднотипни искания за предоставяне на обществена информация от различни лица с посочен един и същ адрес за получаването, както и че е налице друг ред за получаване на информацията. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски. Алтернативно при отхвърляне на жалбата иска да не се присъждат разноски на заявителя – ответник в производството, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация Л. Чакалов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, като сочи, че касационната жалба е явно неоснователна. Иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за оказалия безплатна правна помощ адвокат Д. Димитров при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 500 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение и иска, в случай че жалбата бъде уважена, то да бъде определено в размера по чл. 24 от Наредбата за правната помощ (НПП). Подадена е и частна жалба от Чакалов срещу определение № 606 от 16.03.2018 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК е отхвърлено искането му за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в решение № К-1092-22/3.08.2017 г. на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, поискана със заявление с вх. № К-1092-16/31.07.2017 г. на Л. Чакалов, изпратил е преписката на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД за ново произнасяне по подаденото заявление в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. От фактическа страна съдът е приел, че Чакалов е подал до "ВиК" ЕАД заявление по ЗДОИ, като със същото е поискал информация в две точки. С т. 1 е поискал информация какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите на "ВиК" ЕАД като възнаграждение по трудови и граждански договори за периода 1.01.2009 г. – 31.06.2017 г., а в т. 2 какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите като премии и бонуси по трудови и граждански договори за периода 1.01.2009 г. – 31.06.2017 година. В отговор е издадено решение № К-1092-22/3.08.2017 г., с което не е предоставена поисканата със заявлението информация. От правна страна съдът е приел, че информацията, достъп до която се иска, е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по смисъла на закона, съобразно чл. 3, ал. 2, във връзка с § 4, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Посочил е, че исканата информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и не са налице основания по чл. 13, ал. 2 от с. з. за ограничаване на достъпа до нея. Не са налице мотиви на задължения субект, че не е налице надделяващ обществени интерес, а в случая била налице оборима презумпция, че такъв съществува. Изложил е съображения, че доколкото информацията засяга трети лица, то съгласието им следва да се вземе по предвидения за това ред. Посочил е, че независимо от това липсата на съгласие не е основание да се постанови отказ за предоставяне на исканата обществена информация, а само определя единствено обема и начина на предоставяне на тази информация. Изложил е и съображения, че съгласието на трето лице не е необходимо при наличие на надделяващ обществен интерес. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Исканата информация е служебна обществена информация, за предоставянето на която е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. Независимо, че сегашните членове на СД не са дали съгласие за предоставянето на информация, то органът съобразно този отказ, е следвало да съобрази какъв обем информация да предостави, а не да отказва предоставянето и – чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ. Чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Безспорно е, че исканата информация засяга трети лица, доколкото е свързана получавано от тях възнаграждение. Част от членовете на СД са изразили несъгласие с предоставянето и. Несъгласието има действие, т. е. е пречка за предоставяне на информация, само ако не е налице надделяващ обществен интерес, а такъв както се посочи по горе се презюмира до доказване на противното, като тежестта за това е на задължения субект. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Именно тази хипотеза е била налице в конкретния случай и управителят на "В и К" ЕАД Бургас, като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, е следвало да приеме наличието на "преобладаващ обществен интерес" и да предостави информацията относно получените възнаграждения за посочения период в заявлението за всеки членовете на Съвета на директорите на дружеството. В този смисъл е и Решение № 778/18.01.2019 г. по административно дело № 5957/2018 г. по описа на ВАС. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е отчел, че заявлението не отговаря на изискванията на закона. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В заявлението ясно е посочено достъп до каква информация се иска и тя може безспорно да се определи. В случай, че касатора е считал, че заявлението се е нуждаело от уточнение, то същият в съответствие с чл. 29 от ЗДОИ е можел да поиска от заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация. Доказателства за такива действия не са представени. С оглед изложеното в жалбите на "ВиК" ЕАД може да се обоснове извод, че същият е разбрал каква точно информация се иска. Относно доводите на касатора, че следва да съставя информация в табличен вид по недопустими критерии следва да се отбележи, че целта на закона е предоставянето на достъп до информация, което се осъществява чрез формите за предоставяне определени в чл. 26 от ЗДОИ. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. По частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд, в производство по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК е оставил без уважение молбата на Л. Чакалов, чрез адв. Д. Димитров, за допълване на решение № 2233 от 20.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2425/2017 г. по описа на АС - Бургас. Изложил е съображения, че е в случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в пълен разрез с изискванията на чл. 3 от ГПК. За да направи този извод съдът се е позовал на представените по делото от ответника заявления за достъп до обществена информация с идентично или сходно съдържание, подадени от няколко лица, включително и Чакалов и пълномощника му, както и изготвена справка на НБД "Население" за роднинските връзки между тях. Така постановеното определение е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, който е отчел злоупотребата с процесуални права и е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Касае се за 24 броя заявления, подадени от свързани помежду си лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на явен стремеж към злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване. Предвид изложеното оспореното определение следва да бъде потвърдено. По отношение на претенцията за разноски направени в касационното производство. Подадена е молба от адв. Димитров за присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА. Същата се явява основателна, поради което в полза на пълномощника, оказал безплатна правна помощ и съдействие следва да се присъди сумата 500 лева за настоящата инстанция, платими от "ВиК" ЕАД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.