Определение № 10179 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от адв. Н. Николов, процесуален представител на А. А. Я., [ЕГН], за изменение на Решение № 8003 от 27.06.2024 г. по адм. дело № 841/2024 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, в частта за разноските. В молбата се излагат доводи, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е значително занижен. Иска се изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като същото бъде увеличено съобразно изискванията на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Ответната страна по искането – директора на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуален представител в писмено становище, излага доводи за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият състав на Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 8003 от 27.06.2024 г. по адм. дело № 841/2024 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение е оставено в сила решение № 233/07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 96/2023г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на адв. Н. Николов разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставено процесуално представителство за касационна инстанция. В производството пред касационната инстанция, ответника по касация е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Неоснователна е претенцията за разноски в по-висок от присъдения размер за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по следните съображения: С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда и без да е необходимо изрично възражение за прекомерност от другата по спора страна. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая такава преценка е извършена от касационната инстанция при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира. Съобразено е, че делото е с висок материален интерес, но същото не се отличава с фактическа и правна сложност. Всички критерии, посочени в решението на СЕС, включително вида и количеството на извършената работа от пълномощника на А. А. Я. по конкретното дело са съобразени и разноските правилно са определени с решението в размер на 500 лева. С оглед изложеното не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 8003 от 27.06.2024 г. по адм. дело № 841/2024 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение