Определение № 5321 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Ви Ем Пи Медикъл 2012“ ЕООД с [ЕИК] срещу определение № 1840/19.02.2024 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 9692 по описа за 2021 г. Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд за надлежно съобщаване на първоинстанционното решение. Отрича получателят на съобщението да е разполагал с представителна власт от дружеството за получаване на съобщения. Иска отмяна на определението и достъп до касационно производство. Насрещната страна по частната жалба – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София не изразява становище. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение № 5464/24.08.2023 г. на АССГ по адм. д. № 9692/2021 г. е отхвърлена жалбата на „Ви Ем Пи Медикъл 2012“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22220220002668-091-001/28.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Срещу решението е подадена касационна жалба от жалбоподателя първоинстанционното производство. С оспореното определение първоинстанционният съд е постановил оставяне на жалбата без разглеждане. Установил пропускане на преклузивния срок по чл. 211, ал.1 АПК за сезиране на контролно-отменителната инстанция - решението било съобщено на касатора на 14.09.2023 г., а жалбата му била депозирана на 29.09.2023 г. Обжалваното определение е правилно. По делото липсват информационни източници, нито са търсени такива, в подкрепа твърдяното в частната жалба връчване в съдебно деловодство. В тежест на частния жалбоподател е да обори констатираните в оспорваното определение обстоятелства, в каквато посока не е положено процесуално усилие. В ръкописното разпореждане от 11.01.2024 г. по делото е използвана форма за съкратено писане „д-вото“, като се има предвид „дружеството“. В съобщението от 12.01.2024 г. указанието на съда е възпроизведено като получаване от деловодството. Неточността на съобщението не заличава ефекта на удостоверяването по чл. 44, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, извършено от длъжностното лице по призоваването при съобщаването на обжалваното решение по правилото на чл.50, ал.3 ГПК. Надлежно е съобщаването, извършено на лице, намиращо се в канцеларията на търговеца и удостоверило с подпис съгласието си да приеме съдебните книжа. Служителят на съда е посочил име и качество на получателя, а връчителят на призовката не дължи изследване на заявеното служебно качество. Най-сетне, лицето М. Иванова е получавала неколкократно по-късни книжа с указания по делото, а липсата на оспорване на връчванията и навременно последвалите ги процесуални действия определят конкретното оспорване на надлежността на връчването като злоупотреба с процесуални права, несъвместима с принципа на чл. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,