Определение № 3 от 12.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 877/2009 г.

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на определение № 35/ 03.02.2009г. по в. ч. гр. д. № 59/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 7 от 07.01.2009г. по гр. д. № 285/2008г. на Габровски окръжен съд, с което е върната подадената от В. П. В. от гр. Г. срещу „П” ООД, гр. Г. искова молба и е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение № 2/25.09.2008г. на Общото събрание на съдружниците на „П” ООД, гр. Г.. Като основание за отмяната му по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи влязлото на 12.06.2009г. в законна сила решение № 94/30.04.2009г. по в. гр. т. дело № 132/2009г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът „П” ООД, гр. Г. не оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че същата е допустима и основателна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Отмяната по чл. 303 от ГПК /аналогична разпоредба на чл. 231 от отменения ГПК/ е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба съгласно Постановление № 2/29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Атакуваното с подадената от В. П. В. молба за отмяна на определението на Великотърновски апелативен съд няма такава характеристика и не може да бъде предмет на производството по чл. 303 и сл. ГПК. С влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска чрез извънинстанционния способ по чл. 303 ГПК, съдът не е разгледал иска по чл. 74 ТЗ по същество, а се е произнесъл по въпрос за допустимост на иска с оглед предявяването му в предвидения преклузивен срок, поради което не се ползва с последиците на влязло в сила решение, с което се разрешава възникнал между страните материалноправен спор. По изложените съображения се налага изводът, че молбата за отмяна е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение