Решение № 15245 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7662/2020 г.

Решение № 15245 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7662/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Елтрейд" ООД със седалище гр. Ботевград, чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, срещу решение № 284 от 03.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1221/2019 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ № 1 от 10.04.2019 г. на Главния архитект на община Септември, с който на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с чл. 146 от ЗУТ е отказано одобряването на инвестиционен проект за промяна по време на строителството за допускане на съществени отклонения от одобрените проекти по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ с промяна преносни и довеждащи проводи по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж № 55 от 14.05.2016 г. на Главния архитект на община Септември. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са били налице основанията по чл. 154, ал. 5. Чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ за промяна на инвестиционните проекти по време на строителството и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж № 55 от 14.05.2016 г. на главния архитект на община Септември, тъй като трасето на кабелната линия, за което е поискана промяна, е неразделна част към одобрения проект за издаденото разрешение за строеж № 55 от 14.05.2016 г. Поради това твърди, че следва да се издаде заповед за допълване на разрешението за строеж, а не ново разрешение за строеж. Посочва, че допълнението е необходимо, тъй като "Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от река Чепинска в землището на с. Варвара", за която е издадено РС № 55 не може да функционира и не може да бъде въведена в експлоатация без свързването й с разпределителната мрежа. Твърди и неправилност на извода на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ, а именно за издаване на ново разрешение за строеж при извършване на същия на отделни етапи, като посочва, че не е налице тази хипотеза, тъй като отвеждащата кабелна мрежа за произведената електроенергия не може да съществува сама по себе си, ерго твърди, че тя не може да е самостоятелен строеж. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на отказа и наличие на основанията за отказ по чл. 64, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка посочва, че не се предвижда ново трасе, а е съществуващо такова, към което се прибавя нов кабел, поради и което твърди, че не е било необходимо да се процедира нов парцеларен план. Твърди и че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства, че съдът неправилно не е кредитирал приетата и неоспорена по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ), поради което е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска оспореното решение да бъде отменено, да бъде решен спора по същество като бъде задължен административния орган да одобри инвестиционния проект за промяна по време на строителството и да издаде заповед за допълване на разрешението за строеж. Претендира разноски за двете инстанции с представена в открито съдебно заседание писмена защита и по представен списък. Ответникът Главният архитект на община Септември, с представено писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Иванов открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел, че оспореният отказ на главния архитект на община Септември съдържа мотиви в два пункта: първо, че за обект "Микротурбина 20 kW за производство на ел. Енергия от р. Чепинска в землището на с. Варвара – генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за микротурбина" има одобрени проекти като е издадено РС № 55 от 14.05.2016 г. като към същите няма одобрена като част кабелна линия за захранване на обекта, а в част електротехническа към одобрените проекти за РС № 55 от 14.05.2016 г. е изрично записано, че присъединяването към мрежа 0, 4 kW е обект на отделен проект; второ, че без мотиви в отказа е посочено, че представените инвестиционни намерения не съответстват на изискванията на чл. 64, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ЗУТ. В решението е посочено, че от изслушаната и приета по делото СТЕ е установено, че с представения за одобрение инвестиционен проект "кабелна линия за микротурбина за производство на ел. Енергия от р. Чепинска", се допълва одобрения с РС № 55 от 14.05.2016 г. проект, като само по себе си трасето на кабелната линия не може да изпълнява своето функционално предназначение самостоятелно без микротурбината и то е част от строежа на микротурбината, предназначена да отведе произведената ел. Енергия до обект УПИ I – за хотел и ресторант в кв. 4 а, собственост също на жалбоподателя. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че това е така, тъй като съгласно чл. 154, ал. 5 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ законодателят допуска изменение на вече одобрен съществуващ инвестиционен проект в рамките на изрично посочените отклонения, което се отразява като допълнение в разрешението за строеж. Поради това е приел, че изменение може да се допусне само на вече одобрен инвестиционен проект или част от него. Приел е в тази връзка, че правилно главния архитект на община Септември е отказал одобрение на несъществуваща част от одобрения проект, послужил за издаване на разрешението за строеж. Посочил е, че това е така, тъй като законодателят е използвал термина "допълване" на разрешение за строеж, но по отношение на проекта е използвал термина "изменение". Посочил е, че в този случай жалбоподателят за да защити интересите си, би могъл да се възползва от възможността на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж за отделни етапи в строителството, които могат да се изпълняват самостоятелно, като е посочил, че и искането на жалбоподателя по което е започнало административното производство е било в този смисъл. По тези съображения е приел, че оспореният отказ е законосъобразен и е отхвърлил оспорването му. Решението е неправилно. Нормата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ допуска "след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8" да бъдат направени по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж, като съгласно изр. последно на ал. 6 на чл. 154 от ЗУТ "Заповедта за допълване на разрешението за строеж по ал. 5 се издава едновременно с одобряване на измененията в инвестиционния проект". В рамките на законодателно очертаните хипотези в чл. 154, ал. 2, т. 5 – 8 от ЗУТ, законодателят е допуснал да бъдат извършвани изменение на инвестиционните намерения и в хода на строителството. Използваните термини от законодателя в разпоредбата са два изменение и допълване, но същите са използвани в неразривна връзка. Изменението на инвестиционния проект може да включва и допълването му с части или обекти, които не могат да се изграждат или използват самостоятелно, т. е. извън хипотезата на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ. В настоящия случай от доказателствата, включително от приетата по делото СТЕ се установява, че се касае за издадено разрешение за строеж № 55 от 14.05.2016 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект за Микротурбина 20 kW за производство на ел. Енергия от р. Чепинска в землището на с. Варвара – генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за микротурбина. От СТЕ се установява, че кабелната линия, за която е поискано изменение в одобрения проект и допълване на разрешението за строеж, е била предвидена в първоначалния проект като втори етап – монтаж на хидро генераторен агрегат и свързване с разпределителната мрежа на електроекспоатационното дружество, чрез изграждане на кабелно трасе, като за това присъединяване е наличен предварителен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение от 24.11.2015 г., преди издаване на РС № 55 от 14.05.2016 г., чието допълване е поискано, като в този договор е указано и мястото на присъединяване и задължение за проектиране и изграждане на кабелната линия. От СТЕ се установява и че трасето на кабелната линия не може да изпълнява самостоятелно функционалното си предназначение без микротурбината, поради което е дадено становище, че кабелната линия е част от строежа на микротурбината, като е предназначена да отведе произведената електроенергия до обект УПИ I – за хотел и ресторант. В т. 7 от СТЕ вещото лице е дало становище, че спорната кабелна линия не представлява сградно електропроводно отклонение, а е част от строежа на микротурбината 20 kW, предназначено да отведе произведената електроенергия до друг обект на жалбоподателя в УПИ I – за хотел и ресторант и не може да изпълнява функционалното си предназначение без микротурбината, както и че кабелната линия е предвидено да преминава по съществуващата стълбова мрежа на ЕВН и частично под земята. Във връзка с тези установявания е неправилен извода на съда за това, че се касае за нов строеж, който може да бъде одобрен и реализиран по реда на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ, като извода на съда е в противоречие със събраните по делото доказателства. Това е така, тъй като от приетата неоспорена от страните по делото СТЕ безспорно се установява, че кабелната линия е била предвидена и в първоначалния проект и е заложена като такава, която ще се изгражда като включително на етап преди издаването на РС № 55 от 14.05.2016 г. във връзка с проектирането й и изграждането й са сключени съответни договори за присъединяване към енергоразпределителното дружество и съответно е описана. Установява се от СТЕ и че спорната кабелна линия е част от строежа на микротурбината 20 kW, предназначено да отведе произведената електроенергия до друг обект на жалбоподателя в УПИ I – за хотел и ресторант. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите". Във връзка с цитираното определение разрешение за строеж № 55 от 14.05.2016 г. е издадено именно за енергиен обект, който съобразно цитираното определение представлява микротурбината, която е с предназначение за извършване на производство на електроенергия, както и нейните спомагателни мрежи и съоръжения, в случая спорната кабелна линия, за която е поискано изменение на одобрения проект за енергийния обект и допълнение на разрешението за строеж в тази му част. Във връзка с изложеното е неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорения отказ, поради липса на основания за изменение, а напротив били са налице условията по чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ. Нормата на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ е неприложима в настоящия случаи, тъй като тя предвижда, че "Разрешението за строеж може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно". Т. е. условие за издаване на отделни разрешения за строеж за отделни етапи на строителството е, частите на строежите да могат да се изпълняват самостоятелно и да могат да се използват самостоятелно, като тези условия следва да са комулативно дадени. В настоящия случай тази хипотеза е неприложима, тъй като макар и кабелната мрежа към микротурбината да може да се изгради самостоятелно, тя не може да се използва самостоятелно, като това се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. В тази връзка е неправилен извода на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ и съответно извода, че жалбоподателя е следвало да поиска одобряване на нов проект и ново разрешение за строеж. При липса на възможност за приложимост на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ, предвиденото в първоначалния проект изграждане на кабелната линия като втори етап, представлява изменение на първоначалния проект и съответно основание за допълване на разрешението за строеж при условията на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. При постановяване на оспореното решение съдът не е изложил мотиви досежно наведените основания за отказ, а именно, че представения проект не съответства на изискванията на чл. 64, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка съдът само е посочил, че за така приетите основания за отказ в оспорения административен акт не са изложени мотиви или фактически основания за приемането им. Това само по себе си представлява нарушение на административно производствените правила от категорията на съществени, което нарушава правото на защита на адресата на акта, както и възпрепятства съда да осъществи контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗУТ "Елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. Неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура", а съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУТ "Местоположението на подземните и надземните улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени планове при спазване на съответните технически правила и нормативи". В случая при постановяване на оспорения отказ не само бланкетно са посочени тези две разпоредби без да е уточнено защо административният орган е приел, че не са изпълнени техните изисквания, а и не е отчетено, че спорната кабелна линия преминава и е предвидено да бъде поставена по вече съществуващи трасета, не са изяснени от административния орган всички релевантни в тази връзка факти и обстоятелства досежно това дали са налице такива планове за тези райони, както и не са събрани служебно доказателства в тази връзка при условие, че подробните устройствени планове се съхраняват в общината, като така са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Следва да се посочи и че не е установено дали са необходими такива планове предвид установяването, че не се създава нова техническа инфраструктура, а се ползва съществуваща такава изградено, по отношение на част от която се установява и че не е в рамките на урбанизирана територия, а от СТЕ се установява, че не е налице в случая изискване за съставяне на парцеларен план. В тази връзка и тези посочени основания за отказ не се установяват. Във връзка с изложеното е неправилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ. Напротив от доказателствата по делото следва да се направи извод, че същият е постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Най – накрая неотносими към настоящото производство са представените заповед № ДК–09–Пз–1 от 16.02.2018 г. на Началника на РОНСК – гр. Пазарджик, с която на основание чл. 224, ал. 5 и 6 от ЗУТ е наредено спиране на строителството на строеж "Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от р. Чепинска в землището на с. Варвара", поради допуснати съществени отклонения от одобрените проекти, както и констативните актове, въз основа на които е издадена заповедта. Това е така, тъй като заповедта с основание чл. 224 от ЗУТ се отнася към изпълнението на строителството, но не и към процеса на проектиране и издаване на разрешение за строеж, какъвто е спорният по делото. По изложените съображения оспореното решение на АС – гр. Пазарджик е неправилно, постановено в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорения отказ и преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на закона в това решение. При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции и като доказано, представени са доказателства за строени разноски в за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 800 лв., за настоящата – в размер на 300 лв. и 370 лв. заплатена държавна такса, същото следва да бъде уважено. Искането на ответника по касация предвид изхода на спора не следва да бъде уважено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,