Определение № 4439 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 941/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор А. В., срещу решение № 179/15.11.2024 г. по в. гр. д. № 350/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260004/29.02.2024 г. по гр. д. № 1927/2017 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: от П. А. А. - 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 06.03.1997 г., рама №..., двигател № ..., 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 19.07.2002 г., рама № ..., двигател № ..., както и сумата в общ размер 463 885 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012 г. по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012 г. по описа на ВОП; от С. Г. Д. - 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 06.03.1997 г., рама №..., двигател № ..., 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 19.07.2002 г., рама № ..., двигател № .... За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу П. А. А. и С. Г. Д. искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /ред., ДВ, бр. 84/2023 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество и суми, подробно посочени и индивидуализирани в исковата молба на обща стойност 500 212 лв. Съдът е констатирал, че в подаденото въз основа на решение № 359/31.08.2017 г. на КОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура Варна за внесен обвинителен акт по ДП № 251/2013 г. по описа на ОслО при ВОП, пр. пр. №1635/2012 г. ВОП срещу П. А. А. /и трети за настоящото дело лица/ за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 25.09.2005 г. до 25.09.2015 г. В този период П. А. А. е бил в брак със С. Г. Д. към началото му и до 17.04.2014 г., когато бракът им е прекратен чрез развод с влязло в сила на посочената дата съдебно решение, поради което ответницата Д. участвала в анализа с имуществото, придобито от нея до датата на прекратяване на брачната им връзка. Съдът не е включил в стойността на имуществото сумата от 463 885 лв. Отбелязал е, че с протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 НПК по незабавно производство №24/2012 г. по описа на ТЗ "БОП"-Варна са иззети от л.а. "Фолксваген Пасат", рег. [рег.номер на МПС], паркиран пред ресторант "Старо село", [населено място], в който са се намирали П. А. А. и К. В. Ж., описаните в протокола вещи, а именно: черно-златисти торби, в които се намират найлонови пликове с пачки пари, портфейл, различни документи, вкл. банкови такива, фактури, бележки, тефтери, мобилни телефони, класьори и др., иззет е и автомобилът. С четири протокола за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014 г. по ДП №251/2013г. по описа на ОслО при ВОП са преброени и описани иззетите от автомобила банкноти на обща стойност 463 885 лв., както и описани останалите намерени в автомобила вещи. От изслушаните пред първоинстанционния съд СГЕ, неоспорени от страните, въззивният съд е приел за установено, че текстът в графата "обяснения на лицата за намерените и иззети предмети, книжа и др.", а именно, че "намереното и иззетото е мое" не е изписан от ответника П. А., но положеният до този текст подпис е негов, както и, че не може да се отговори категорично кое е първично положено - ръкописният текст или подписът. Изложени са съображения, че установеното обстоятелство, че текстът "намереното и иззетото е мое" не е изписан от ответника /и без специални знания може с голяма вероятност да се заключи, че почеркът, с който е изписан този текст, е като този, с който е изписан целият протокол/ не може да доведе до еднозначен извод, че ответникът не е направил подобно изявление, което да е възпроизведено от изписалия протокола, а ответникът да е удостоверил изявлението си с подписа си. Въззивният съд е намерил соченото обстоятелство за ирелевантно, тъй като ответникът не е оспорвал, а напротив е твърдял, вкл. и в наказателното производство, че този автомобил е бил управляван и ползван от него към 15.10.2012 г., независимо, че е придобил собственост върху автомобила чрез покупко-продажба през 2013 г. Предвид изложеното и на основание чл. 147 ЗОНПИ въззивният съд е приел, че следва да се презюмира /оборимо/, че намерените в ползваното от него превозно средство движими вещи са негови. Въззивният съд е посочил, че при депозиране на декларацията си пред комисията, на 29.06.2017 г., ответникът е депозирал и обясненията си по повод така намерите парични средства, а именно, че на 15.10.2012 г., докато управлявал л.а. "Фолксваген Пасат", рег. [рег.номер на МПС], му се обадил К. Ж. и го попитал има ли възможност да го вземе и откара до ресторант "Старо село", [населено място], като му казал, че се намира в района на пазар "Ч.". Ответникът минал от там и го взел, К. носил със себе си с торби, закарал го до ресторанта и там в момента, когато паркирал автомобила, ги задържали полицейски служители. Направили претърсване и изземване и иззели негови вещи - чантичка, часовници, ключове, плик с документи, портфейл, книжка, лични парични средства в общ размер от 1 210 лв., част от които в чантичката му, част в пепелника на колата и част от джоба му, яке, карти за бензиностанция и др. Когато служителите отворили торбите на К., видели, че в тях има пачки с банкноти. Полицейският служител попитал ответника вещите, намерени в автомобила, негови ли са, той отговорил, че са негови, а когато попитали К. от къде има парите, той казал, че не знае от къде са. Бил му предоставен изготвения протокол за претърсване и изземване и той го подписал. С протоколно определение от 12.12.2017 г. производството по НОХД №1163/2016 г. по описа на ВОС, образуваното по внесен /за втори път, по първия внесен обвинителен акт производството е било прекратено и върнато на ВОП/ обвинителен акт против лицата К. В. Ж., П. А. А., К. К. Ж., В. Т. С. и Е. Е. А. за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.20, ал.2 НК и чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, вр. чл.253, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, е прекратено и върнато на ВОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, вкл., че липсва пълно и ясно описание на фактите във всяко от престъпленията, липсва описание на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към всеки конкретен подсъдим, неговото участие във всяко от деянията, за които е повдигнато обвинение и др. След връщане на делото на ВОП с постановление от 26.03.2018г. е прекратено частично производството по ДП №251/2013г. за посочените в постановленията обвинения против лицата К. В. Ж., П. А. А., К. К. Ж., В. Т. С. и Е. Е. А., вкл. по всички обвинения против П. А. А.. Като в мотивната част е посочено, че на 15.10.2012 г. са били иззети от лек автомобил, управляван от П. А., и друг лек автомобил, управляван от Д. Д., общо 609 645 лв., както и фирмени и счетоводни документи на различни търговски дружества. Анализът на доказателства показал, че липсват такива за задружно умишлено участие в извършване на данъчни престъпления на К. Ж., К. Ж. и П. А., а за П. А. липсвали каквито и да било доказателства за причастност в престъпната дейност. Въззивният съд е посочил, че след частичното прекратяване на досъдебното производство е бил внесен нов обвинителен акт вече само против лицата К. Ж. и К. Ж., както и против лицето Т. А.. Против К. Ж. обвинението е било и за това, че в периода 10.10.2012 г. - 15.10.2012 г. придобил, получил и държал имуществосумата от 600 995 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 255 НК, конкретно на 15.10.2012 г. сумата от 276 780 лв., изтеглена в брой от Б. И. П. от сметка на "ЗП Диян Недев" ООД, сумата от 184 070 лв., изтеглена в брой от Б. И. П. от сметка на "Агро Ериданс" ЕООД, както и други суми, а против К. Ж. и за това, че на 15.10.2012 г. придобил, получил и държал имущество - сумата от 39 450 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 255 НК, вкл. и сумата от 34 800 лв., изтеглена в брой от С. К. от сметка на ЗП "Трендафилов" ЕООД. Въззивният съд е съобразил, че с присъда № 260008/13.10.2021 г., постановена по НОХД №972/2018 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 29.04.2022 г., горепосочените лица са били изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения. Също така е изложил, че в мотивите към присъдата е било прието, че еднолични собственици на капитала, съответно на ЗП "Диян Недев" ООД /първоначално ЕООД/ и на ЗП "Трендафилов" ЕООД са безработни лица, страдащи от психични заболявания, поставени под ограничено запрещение, единият и зависим от наркотици, а на "Агро Ериданс" ЕООД лице, мияч в автомивка, които дружества реално не са осъществявали каквато и да било търговска дейност, но тези лица, срещу давани им дребни суми, са подписвали всички предоставени им документи от името на дружествата, вкл. пълномощни /така и други лица, свидетели по делото, били упълномощавани, а те предавали изтеглени суми на неустановени по делото свидетели/, и с които документи чрез фиктивни доставки неправомерно е било упражнявано право на данъчен кредит по ЗДДС. Не е установено обаче безспорно конкретното участие на подсъдимите в така извършваните данъчни престъпления, поради което и същите са оправдани. Съдът е посочил още, че по делото са представени извлечения от банкови сметки, съответно на ЗП "Трендафилов" ЕООД, "ЗП Диян Недев" ЕООД и "Агро Ериданс" ЕООД, от които се установява изтеглянето чрез пълномощници /С. Р. К. и Б. И. П./ на 15.10.2012 г., съответно сума от 34 800 лв., сума от 276 780 лв. и сума от 184 070 лв., които суми на предходни дати са били нареждани от други банкови сметки на тези дружества или други дружества /с операции, описани в мотивите към присъдата/ с посочено основание "плащане по фактури". За изтеглени на 15.10.2012 г. суми /впоследствие иззети на 15.10.2012 г. при претърсването на ползвания от него лек автомобил/ в настоящото производство ответникът е твърдял, че ги е приел от изтеглилите сумите пълномощници на дружествата, за да ги внесе в касите на тези дружества, за което били съставени квитанции към ПКО, като същевременно в обясненията си пред комисията от 2017 г. е твърдял, че К. Ж. е влязъл в автомобила, носещ торби, в които при обиска били намерени описаните впоследствие парични средства. Съдът е посочил, че независимо от различните поддържани защитни тези, същественото е, че сумите са изтеглени от банкови сметки на трети лица и не са собственост на ответника, за когото и е прието от ВОП, че няма доказателства за участие в престъпната дейност, чрез която са генерирани тези средства. За тези парични суми, за които дори да не е бил установен законен източник при придобиването, е прието, че те безспорно не са собственост на ответника, поради което съдът е счел, че е опровергана презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ. В допълнение съдът е изложил, че обстоятелството, че в настоящото производство трети лица не са предявявали претенции върху иззетите парични суми по реда на чл. 155 ЗОНПИ не може да доведе до обратния извод. Тези суми от своя страна са претендирани от трети лица след приключване на наказателното производство, по което те се съхраняват като веществени доказателства, по реда на чл.111 НПК. При тези си съображения съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод, че намерената и иззета на 15.10.2012 г. сума от 463 885 лв. е собственост на ответника А., съответно не е включил тази сума в икономическия анализ за установяване на несъответствието. Съдът е приел, че общо имуществото, придобито от ответника и свързаните му лица през проверявания период, което е налично към неговия край възлиза на сумата от 11 418, 57лв. Съдът е посочил, че общо доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на 118 356, 29 лв., а общо разходите възлизат на 184 211, 63 лв. С оглед на горепосоченото съдът е приел, че ответниците нямат положителен нетен доход за проверявания период. Апелативният съд е посочил, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Предвид липсата на значително несъответствие по смисъла на цитираната разпоредба въззивният съдебен състав е приел, че не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата, поради което предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В касационната жалба на КОНПИ се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към жалбата касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следния въпрос: Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване? – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по т.дело № 4/21 г. на ОСГК на ВКС и решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, VI г.о.. В писмени отговори на касационната жалба ответниците по касация П. А. А. и В. Г. Д. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По посочения въпрос е налице противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, включително и посочената от касатора. В решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, VI г.о. е прието, че разпоредбата на чл. 147 ЗОНПИ съдържа оборима презумпция, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Специалният закон не поставя изискване жилището, в което са намерени движимите вещи и пари да е собственост на проверяваното лице, а единствено те да са намерени в жилището му или в лекия му автомобил, т.е. в имот или в превозно средство, които той полза за свои лични нужди, независимо от основанието за това. Законната презумпция на чл. 147 ЗОНПИ размества тежестта на доказване, като в тежест на проверяваното лице е да установи чрез пълно и главно доказване, че намерените в жилището му движими вещи и пари не са негова собственост. Намерените в жилището, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес, движими вещи и пари стават част от имуществото на това лице и ако са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки. Въззивният съд е приел, че в случая по делото е оборена презумпцията на чл. 147 ЗОНПИ по отношение на собствеността на сумата от 463 885 лв., намерена и иззета от ползвания от ответника лек автомобил, тъй като тази сума била изтеглена от сметките на търговски дружества, поради което не била собственост на ответника. Това разрешение на въззивния съд е в противоречие с цитираната практика на ВКС. Ето защо, така поставеният въпрос обуславя допустимостта на касационния контрол. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение