Определение № 169 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 164/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Г.А. – процесуален представител на ищеца С. К. Я. от[населено място], против разпореждане от 09.12.2010 г. по гр.д. №3546/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В състав, с което е върната касационна жалба вх.№73325/25.10.2010 г., с която е обжалвано въззивно решение от 21.7.2010 г. по горепосоченото гражданско дело. Обстоятелствата по делото са следните: С. К. Я. от[населено място], посредством процесуалния си представител адв. А. е обжалвал въззивно решение от 21.7.2010 г. по гр.д.№3546/2009 г. по описа на Софийския градски съд,, ГК, ІІ-В състав. С разпореждане от 02.11.2010 г. въззивната инстанция е дала указания на касационния жалбоподател да представи отделно и точно мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, да подпише касационната жалба, като същата бъде приподписана и от адвокат-пълномощник, както и да посочи основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване/всяко едно поотделно/. С молба от 30.11.2010 г. касационният жалбоподател твърди, че изпълнява “указанията” и сочи основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280 ГПК. В същата молба се твърди, че касационната жалба и преди допускането й е била достатъчно редовна по смисъла на чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което указанията на съда са несполучлив опит за допълване на текста на чл.284, ал.1, т.3 ГПК с несъществуващи изисквания на закона. Твърди се, че с указанията си въззивната инстанция изземва компетенциите на касационната инстанция, навлизайки непозволено в нейните правомощия. По нататък в молбата се сочи съгласно константната практика на ВКС преценката за мотивираността на, за точното и ясното посочване на конкретните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени при наличието на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, е предоставена на компетентността на ВКС С разпореждане от 09.12.2010 г. въззивната инстанция е върнала касационната жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК като е приела, че указанията от 02.11.2010 г. не са изпълнени в частта за изложението. Срещу разпореждането от 09.6.2009 г. е подадена частна жалба, вх.№11955/14.02.2010 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност като се застъпва становище, което е визирано и в молбата от 30.11.2010 г. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводството по администриране на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Разпореждането на Софийския градски съд е неправилно. Неправилно въззивната инстанция е извършила преценка на изложението/озаглавено молба/ по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Задължението й по чл.285, ал.1 ГПК се простира само до проверка редовността на изискването по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от външна страна. Касационната инстанция е тази, която прави преценка по същество на изложението и преценява дали да допусне въззивното решение до касационно обжалване. Поради това обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на СГС за продължаване на съдопроизводството по администриране на касационната жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,