Определение № 4653 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Д. Ш. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Малинов, срещу определение № 1140 от 12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 107/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № 240 от 07.11.2025 г. на кмета на Община Пазарджик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното определение. Твърди се за частния жалбоподател е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. Грозданова, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд – Пазарджик е оспорена заповед № 240 от 07.11.2025 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен проект за подробен устройствен план /ПУП/ – изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ относно [УПИ] в кв. 45 по плана на [населено място], с който се предвижда за сметка на [УПИ] да се обособят нови [УПИ], [УПИ] и УПИ XXII – за транспортен достъп в кв. 45. В новообразуваните [УПИ] и [УПИ] се предвижда свободностоящо застрояване с височина до 10 м. /1–3 ет./, при показатели за устройствена зона „Жм“ – жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност на застрояване - 60 %, коефициент на интензивност - 1.2, озеленена площ - 40 %, съгласно означенията на приложената скица-проект за изменение на ПУП-ПРЗ. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пазарджик приел, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, тъй като е подадена от лице без правен интерес. В качеството си на собственик на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], който е съседен на имота, предмет на проект за изменение ПУП-ПРЗ, жалбоподателката няма правен интерес от оспорването, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ. Прието е от съда, че жалбоподателката не попада в кръга на заинтересованите лица, тъй като с процесния ПУП – ИПРЗ не се установява да се създава свързано застрояване със съседния имот на жалбоподателката, да се допускат намалени разстояния, да се променя предназначението на имота – предмет на плана, нито да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателката. Според съда разделянето на съществуващото УПИ на два урегулирани имота, при запазване на устройствената зона и показателите на застрояване, не представлява засягане на съседните имоти по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Съдът приема също така, че доводите на жалбоподателката относно евентуално засенчване на имота ѝ и относно пожарната безопасност на бъдещото застрояване, както и твърденията ѝ за липса на отбелязани отстояния върху снимка, предоставена по неофициален път, са неотносими към въпроса за допустимостта на инициираното по нейната жалба производство. Според съда, предвижданията на плана се установяват от официалната му графична част и приложените към него материали от административната преписка, а преценката за конкретните отстояния на бъдещото застрояване се извършва при одобряване на инвестиционните проекти. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че собственият на частния жалбоподател имот с [идентификатор], съставляващ УПИ XVII – 402, кв. 45, не е включен в обхвата на одобрения с оспорената заповед ПУП – ИПРЗ, както и по отношения на същия не се предвижда свързано застрояване с имотите, предмет на плана, в частност със съседния новообразуван УПИ ХXI – 1011, и не се променят регулационните граници на собствения му имот, за да е налице по отношение на този частен жалбоподател качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. От текстовата и графичната част на оспорената заповед безспорно се установява също така, че частният жалбоподател не се явява и заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУТ, доколкото с процесното ИПРЗ не се предвижда ограничение на застрояването и ползването в собствения на частния жалбоподател имот, обратно на твърдяното в частната жалба, както и не са допуснати намалени разстояния между предвиденото застрояване в новообразувания УПИ ХXI – 1011 „за жилищно строителство“ и УПИ XVII – 402, собственост на частния жалбоподател. В тази връзка следва да се има предвид, че се явяват неоснователни доводите на частния жалбоподател за съществуването на реална възможност за разполагане на сгради в непосредствена близост до собствения му имот, доколкото с процесния ПУП – ИПРЗ в новообразувания УПИ ХXI – 1011 се предвижда свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях - чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случаите когато линиите на застрояване са ограничителни, а не за задължителни такива, застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 – чл. 35 от ЗУТ, като тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по изменение на ПУП. Настоящият съдебен състав намира също така, че частният жалбоподател не притежават и качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, доколкото новообразуваният УПИ ХXI – 1011, който е съседен на неговия имот, не променя предназначението си и продължава да бъде „за жилищно строителство“, поради и което се явяват неоснователни възраженията на частния жалбоподател за допуснати с оспореното ИПРЗ изменения на устройствени параметри. Предвид изложеното заключението на административния съд, че жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК е в съответствие със закона. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро /80 лева/, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение