Решение № 13911 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2010 г.

Решение № 13911 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Атиа Резорт" ЕАД, представлявано от Хавиер Карлос Фернандо Валс и Екатерина Кръстева, както и процесуален представител срещу решение № 428 от 15.03.2010 г., постановено по адм. дело № 8379 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000805705 от 24.04.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1423 от 13.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени задължения за м. 03.2008 г. - м. 06.2008 г. по ЗДДС, както и в частта за присъдените разноски. Твърди, че решението е нищожно - чл. 209, т. 1 от АПК както и неправилно поради наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи в касационната жалба в тези насоки. Иска решението да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП взема становище за нейната неоснователност. Твърди, че решението е правилно и претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 2000805705 от 24.04.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1423 от 13.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени на "Атиа Резорт" ЕАД задължения за м. 03.2008 г. - м. 06.2008 г. по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит за тези два периода по доставки от шестима доставчика - "Гранд хотел София" АД, "Централ парк хотел" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "К Енд Електроникс" ЕООД, "Амфора Хестион" ЕАД и "Арендал Десарайос Имобилиарос"С. Л. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден компетентен орган, няма допуснати нарушения на процедурата и няма достатъчно доказателства, за да се приеме, че доставки от тези дружества са били получени от касатора. Приел е, след като се е запознал с материалите по делото, че правилно е отказано признаването на данъчен кредит. Касаторът е посочил две основания подаване на касационната си жалба: първото е твърдението, че решението е нищожно, а второто, че решението е неправилно. По отношение на първото основание е навел твърдения за липса на каквито и да било решаващи мотиви за постановяване на съдебното решение. Посочил е, че решението е издадено, без дори привидно да бъде мотивирано, което счита, че е нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 146, т. 2 от АПК. Решението било бланково, без обсъждане на нито едно доказателство по делото, като не бил посочил дори, че е налице смяна на основанието, визирано в ревизионния акт и това, посочено от директора на Д "ОУИ" София в решението си. Нямало никаква преценка на доказателствата и това водело до нищожност на съдебното решение. Това твърдение от касатора не се възприема от настоящата инстанция. От формална страна решението отговаря на изискванията на чл. 236 от ГПК, приложим съобразно разпоредбата на чл. 144 от АПК, не както е посочил касатора - чл. 146, т. 2 от АПК, който текст касае основания за оспорване. Решението трябва да съдържа дата и място на постановяването му, посочване на съда ..., номера на делото ..., имената, какво постановява съда, в тежест на кого са разноските и подлежи ли на обжалване. В ал. 2 на същия текст е посочено, че съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е валидно то следва да бъде постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и подписано като изразява волята на съда по начин, който позволява да бъде изведена по съдържание тази воля. Обжалваното решение в настоящия случай изпълнява от външна страна всички тези изисквания. Поради което не е нищожно и в тази насока твърденията на касатора са неоснователни. Решението обаче е частично неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основателни са твърденията за липса на пълна и надлежна обосновка на съдебният акт, като тук вече могат да бъдат възприети твърденията на касатора за липса на обсъждане на всички относими към спорните въпроси доказателства. Както и поради това - за нарушение на материалния закон. Тъй като по делото са представени и събрани всякакви доказателства и съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да налагат връщане на делото за ново разглеждане, следва да се разгледат всички поставени въпроси по същество и със следните мотиви: Преценка за законосъобразност и обоснованост е следвало да бъде направена от първата инстанция на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК на РА № 2000805705 от 24.4.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1423 от 13.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени на "Атиа Резорт" ЕАД задължения за м. 03.2008 г. - м. 06.2008 г. по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит за тези два периода по доставки от шестима доставчика - "Гранд хотел София"АД, "Централ парк хотел" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "К Енд Електроникс" ЕООД, "Амфора Хестион" ЕАД и "Арендал Десарайос Имобилиарос" С. Л. За да определи като дължими сумите ДДС /поради корекция в ДДС за възстановяване/, издадени от посочените доставки за процесните периоди органа по приходите първоначално е посочил правно основание по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за доставките от "Амфора Хестион" ЕАД и "Арендал Десарайос Имобилиарос" С. Л. - чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС - за останалите доставки. Чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС дава легалното определение на данъчен кредит - това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а посоченият текст на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС сочи, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да достави. Чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС визира, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. В решението да директора на Д "ОУИ" действително относно фактурите, издадени от "Практикер" ЕООД и "К енд К електроникс" ЕООД е прието приложение на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС заради това, че се касае за стоки, които не са предназначени за икономическата дейност. По отношение на първите два доставчика е посочено, че правилно са били ангажирани посочените разпоредби, тъй като в случая фактическите твърдения и анализираните факти установяват липса на извършване и съответно получаване на договорените и посочени в процесните фактури услуги. Изводите на съда, възпроизвели тези на органите по приходите, относно доставките по фактури от "Гранд хотел София" АД, "Централ парк хотел" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "К Енд Електроникс" ЕООД с посочени основания чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС са правилни като краен резултат. Установено е било, че за м. 03.2008 г. дружеството - касатор е било упражнило право на данъчен кредит по фактура № 0000018841 от 7.03.2008 г. от "Гранд хотел София" АД и предмет на доставката - хотелско настаняване и през м. 06.2008 г. е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 0000010143 от 11.06.2008 г. на "Централ парк Хотел" ЕООД с предмет на доставката - нощувки, лоби бар, бира внос и кока кола". Правото на данъчен кредит е отказано и това се споделя от настоящата инстанция на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели, както е в настоящия случай, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени останалите условия по закон. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС са посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества; развлекателни мероприятия; екскурзии. Няма никакво съмнение, че визираните в тези две фактури доставки са от такъв характер и действително за получателя по доставките не възниква право на данъчен кредит. Правилни като краен резултат са и изводите относно упражненото право на данъчен кредит по издадените и от "Практикер" ЕООД фактура № 6051009141 от 25.04.2008 г. с предмет на доставката - стока - закупуване на косачка и от "К енд К електроникс" ЕООД фактура № 0490000503 от 26.04.2008 г. с предмет на доставката - закупуване на ютия. Правилна е промяната на директора на Д "ОУИ" София в решението си като е посочил приложимата норма - чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - определено така посочените стоки не са предназначени за дейности, които са свързани с икономическата дейност на съответното дружество. По никакъв начин, предвид предмета на дейност на дружеството, косачката и ютията не могат да се използват във връзка с независимата му икономическа дейност. Изводите на решаващия орган и съда в тази връзка са правилни и решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. Неправилно е решението в частта, която касае доставките по 2 фактури, издадени от "Амфора Хестион" ЕАД през м. 04.2008 г., с предмет на доставките - ф. № 0..3/1.04.2008 г. - комисионна за периода 25.10.2007 г. - 31.12.2007 г. съгласно сключен договор за услуги от 25.10.2007 г. и ф. № 0...4/1.04.2008 г. - комисионна за периода 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г. по сключен договор за услуги от 25.10.2007 г. Съдът действително не е описал и преценил всички представени по делото доказателства, касаещи извършването на процесните доставки. Посоченият договор /стр. 201 от приложенията, стр. 2 - предмет/ е сключен на 25.10.2007 г. във Валенсия между "Атиа Ризорт" АД, дружество, регистрирано по законите на Република България и представлявано от Фернандо Агул Бласко в качеството му на изпълнителен директор и "Амфора Хестион" АД, представлявано от Алфредо-Салвадор Алапонт Кодонер, представен на два езика. С него дружеството - доставчик е поело задължение да контролира и координира изцяло информационния поток с представителите на едноличния собственик - на технически, юридически и административни екипи, необходими за разработване на проекта за почивна база за сметка на "Атиа Ризорт" както и да информира съдружниците на "Атиа Ризорт" всяко тримесечие посредством изработването и предоставянето на съответен доклад за управлението на проекта и финансовото състояние, както и да реализира периодични предварителни разчети на наличните средства и да информира съдружниците на "Атиа.." за вноските на средства, които трябва да се реализират като увеличение капитала на дружеството или като заем, с поне едномесечно предизвестие. В предмета е включено и предоставянето на всякакъв вид друга информация, с която доставчика на услуга разполага. Във втори раздел е предвидено възнаграждението и начина на плащане. Според договора възнаграждението, което ще получи доставчикът ще бъде разделено на две понятия, една част за управлението, която ще бъде фиксирана и друга част ще бъде в зависимост от успеха и крайната рентабилност на проекта. Представен е и съответен начин - формула за изчисление, както и включени и невключени разходи. Извършени са всякакви действия, свързани с изпълнението на този договор и са представени доказателства за това, като действително съда не е взел отношение по тях. Представени са покана от доставчика до акционерите и членовете на Съвета на директорите във връзка с провеждане на съвещание на 21.12.2007 г. за представяне на обобщена информация относно състоянието на закупения имот, проектната документация и финансовото състояние. Представен е и протокол за самото съвещание на 21.12.2007 г., към което са и протоколи от срещи с контрагенти, календар за завършване на проекта, доклад за временното финансово състояние, счетоводни баланси, доклади за парични потоци. Представена е и покана за провеждане на съвещание, в съответствие с клаузите на договора на 26.03.2008 г. - проучване и събиране на оферти за приключване на проектната фаза, становища по състоянието на техническата документация и жилищата по отношение на тяхната продажба. Към протокола от заседанието са приложени голям обем доказателства - относно инфраструктура, технически спецификации, парични потоци и др. под. - стр.187 от приложенията към преписката. Представен е и доклад, както изисква договорът, за координацията между лицата, участвали в изпълнението, включително препращане на технически проекти, становища по текущи въпроси, обсъждане изкопни работи, рекламни материали, многобройни имейли за координация, както и календар на извършваните работи по проекта на касатора. Доказателства, които самият решаващ орган не оспорва по надлежния ред. Само констатацията, че това са преки и косвени доказателства, но частни документи и не бивало да бъдат ценени, е недостатъчна всичкият обем доказателствени материали да бъдат игнорирани. В съдебното производство, видно от проведеното съдебно заседание на 16.02.2010 г. от представителя на ответната страна е посочено, че оспорва жалбата и следвало да се приемат всички представени писмени доказателства. Това процесуално поведение не сочи оспорване на писмените доказателства, напротив. А самата констатация в решението на директора, че не следва да бъдат ценени, не може да се приеме, че е налице надлежно оспорване по съдебен ред. Съдът е длъжен да ги обсъди и ако не бъдат ценени, да посочи кои други доказателства им се противопоставят или какви данни по делото биха формирали друга воля. Като допълнение към събраните данни са и извършените одиторски проверки от "КПМГ България" ООД и съставените доклади от 2007 г., където е видно извършването на процесните услуги. Въз основа на тези данни следва да се приеме, че са налице писмени доказателства за осъществяване на възложените функции по координация и контрол, още повече, че огромният обем работи по проект няма как да бъдат контролирани по друг начин, освен чрез отделно лице - в случая доставчикът на услуги, за да се изпълняват проектните и строителните работи надлежно и своевременно. Следва да се отбележи и, че при изпълнение на договора дружеството - доставчик дължи и непрекъснато изпълнение като надзор и координация и изготвяне на отчети. Представени са и доказателства за лица - назначени икономисти, както и финансови и правни консултанти, които са били пряко ангажирани с изпълнение на процесния договор. Няма никакъв спор и по направените плащания по процесните фактури по банков път. Неправилно по близки мотиви е и решението по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Арендал Десайос Имоилиарос" С. Л. за данъчен период на м. 06.2008 г. на същите основание - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предмет на доставката е извършени консултантски услуги по договор от 2.11.2007 г. във връзка с концепцията и изпълнението на проекта "Атиа Резорт". По силата на този договор доставчика се задължава да извърши професионални услуги, свързани с добрата реализация на описания имот и разработване на концепция и ниво на изпълнимост по проект "Атиа". Предвидена е възможност да се възложат трети лица дейностите по изпълнението на този договор. В тази връзка е сключеният договор между доставчика и "Хорват ХЛТ" като пряк изпълнител на задълженията по основния договор. Налице е много подробен доклад на посочения подизпълнител с всички данни по него, отнасящи се до реализацията на проекта. Всички обобщени данни водят до извода, че са налице достатъчно такива, за да се обоснове извод за наличие на предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит. Решението следва да се отмени в тази част и да се постанови друго по същество като се отмени ревизионния акт в тази му част. Следва решението да се отмени и в частта за присъдените в полза на директор на Д "ОУИ" разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение, над сумата 150 лв. Според уважената част на жалбата следва да се присъдят и направените по делото разноски, като данни за такива има относно платените държавни такси за двете инстанции и адвокатско възнаграждение за първата инстанция, платено по банков път, но тъй като касационната жалба се уважава частично следва да се присъдят разноски в размер на 2300 лв. Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани и данни за направени такива няма. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,