Определение № 149 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е частна жалба от П. С. П. против определение № 1* от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 12573/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение от 17.04.2009 г. по гр.д. № 2148/2006 г. на Софийски районен съд, 65 състав. Жалбоподателят е навела доводи за незаконосъобразност, тъй като съдът не е взел предвид, че първонистанционното определение противоречи на чл.2 ГПК /отм./ и по същество прегражда хода и понататъшното разглеждане на делото чрез въвеждане на недопустими искове за делба срещу особственици и за имоти, които са еднолична собственост на лица, които не са страни в делото и въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е разглеждал и не е обсъдил по същество тези обстоятелства. Ответникът по частната жалба С. Е. Н. не е изразил становище по същата. Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е във фазата по допускане на съдебна делба и се развила между П. С. П. и С. Е. Н.. С атакуваното определение Софийски районен съд е отменил определението си за даване ход по съществото на спора и е оставил исковата молба на С. Е. Н., както и молбата на П. С. П. по реда на чл.278, ал.2 ГПК /отм./ без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите им чрез насочване на иска за делба и срещу лицата, за които по делото са налице твърдения и данни, че притежават права в делбените имоти. Въззивният съд е приел, че това определение не е сред обжалваемите съгласно чл.274, ал.1 ГПК /отм./, поради което е оставил без разглеждане частната жалба на П. П. Атакуваното определение е законосъобразно. Определението за оставяне на искова молба без движение е насочено към осъществяване на законосъобразно съдебно производство, като дава възможност на заинтересованата страна да отстрани констатираните нередовности и в този смисъл неоснователна е тезата на жалбоподателя П. П., че същото е преграждащо. Процесуалният закон не предвижда обжалваемост на определенията по чл.100 ГПК /отм./, а следователно законосъобразността на дадените указания може да бъде преценена само при обжалване на определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, ако същите не бъдат изпълнени или чрез инстанционния контрол на постановеното по поправената искова молба съдебно решение. В обобщение въззивното определение е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение