Определение № 6158 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „КиК ТЕКСТИЛИЕН УНД НОН-ФУУД“ ЕООД срещу Определение № 1611 от 13.02.2024 г. на Административен София-град (АССГ) по адм. дело № 2382/2023 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу Констативен протокол № К-2733309/28.02.2023 г. на С. Н. – главен инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП), Регионална дирекция – Русе и Плевен и е прекратил производството по делото. В частната жалба има оплаквания, че определението е неправилно, тъй като е налице годен предмет на обжалване и съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Ответникът не представя възражение по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Констативен протокол (КП) № К-2733309/28.02.2023 г. на С. Н. – главен инспектор в КЗП, Регионална дирекция – Русе и Плевен. Съдът е приел, че с процесния протокол се удостоверява връчването на индивидуален административен акт – Заповед № 161/21.02.2023 г. на председателя на КЗП на упълномощен представител на „КиК Текстилиен Унд Нон-Фууд“ ЕООД. В КП е възпроизведено и част от съдържанието на Заповед № 161/21.02.2023 г., но самият той не съдържа властническо волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация и с него не се създават задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на търговеца „КиК Текстилиен Унд Нон-Фууд“ ЕООД. По изложените съображения съдът е приел, че КП не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу КП и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК – липса на предмет на обжалване. При постановяване на този резултат съдът е взел предвид, че жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу Заповед № 161/21.02.2023 г., във връзка с което е образувано адм. дело № 2348/2023 г. по описа на АССГ. Определението е частично неправилно. Неправилен е изводът на съда, че КП в частта на т. 2 няма характер на индивидуален административен акт. Частният жалбоподател основателно възразява, че Заповед № 161/21.02.2023 г. е издадена на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП. Със същата се прилага именно принудителната административна мярка по чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП – на търговеца е разпоредено да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на процесната стока и да отправи предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. Тази част от заповедта действително е възпроизведена и са дадени указания относно нейното изпълнение в т. 1 и 3 от протокола. Т. 2 от протокола обаче разпорежда уведомяване на потребителите за изземване на стоката от тях и реда за обезщетяването им при връщане на стоката. С тази част от протокола се разпорежда мярка, която не е предвидена в посочената по-горе заповед, поради което именно в тази част от протокола е обективиран индивидуален административен акт. По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на търговеца срещу т. 2 от Констативен протокол № К-2733309/28.02.2023 г. на С. Н. – главен инспектор в КЗП, Регионална дирекция – Русе и Плевен и е прекратено производството по делото в тази част. В тази част съдът следва да продължи съдопроизводствените действия. В останалата част определението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът обосновано е приел, че останалата част от протокола възпроизвежда съдържанието на Заповед № 161/21.02.2023 г., поради което не може да бъде самостоятелен предмет на съдебен контрол. Въпреки че частният жалбоподател иска отмяна на определението изцяло, в обстоятелствената част на жалбата си не оспорва изводите на съда, че в тази част протоколът няма характер на административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение