Определение № 76 от 11.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2021 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК. С определение № 84, постановено на 9.03.2022 г. по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на решение № 837 от 5.05.2021 г. по гр. д. № 2993/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 3555/29.07.2020 г. по гр. д. № 1450/2019 г. на Районен съд - Варна и вместо него е постановено друго, с което въззивният съд е намалил със 7295.83/36850 ид. ч. дарението от 17.10.2012 г., обективирано в нот. акт № 42, том I, peг. № 561, дело № 42/17.10.2012 г. на нотариус № 213 Г. И., с вх. peг. № 21798, акт № 135, том LVII, дело № 12025/17.10.2012 г. по описа на СлВп - Варна, с което И. М. А. е дарил на сина си К. И. А. 1/2 ид. ч. от апартамент № 17, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***** по КК на [населено място], със застроена площ от 106.30 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения и принадлежащото му избено помещение № 17 с полезна площ 8.94 кв. м, ведно с 3.6371 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като е възстановил, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, запазената част на М. И. М. от наследството на баща му И. М. А., починал на 29.12.2018 г., накърнена с горното дарение. С молба вх. № 2678/24.03.2022 г. К. И. А., чрез адвокат М. Д., е поискал от ВКС да поправи очевидни фактически грешки в определението си по чл. 288 ГПК, които грешки се изразяват в непълна идентификация на нотариални актове (непосочване на номерата на нотариусите). Освен това е направено и искане ВКС да се произнесе по оплакване в касационната жалба относно правилността на обжалваното пред касационната инстанция решение, касаещо ползването при оценяване на процесните имоти на данни от оферти – предложения за продажби, но не и на данни от действително извършени сделки. От насрещната страна е постъпил отговор на молбата, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира молбата, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. За да е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, е необходимо в постановения съдебен акт да е налице противоречие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. Неизписването номерата на нотариусите при визирането на съответните договори, обективирани в нотариални актове, не може да бъде квалифицирано като очевидна фактическа грешка. Такъв „пропуск“ е и правно ирелевантен, предвид обстоятелството, че въпросните номера са надлежно изписани във въззивното решение, което е влязло в законна сила, предвид недопускането му до касационно обжалване, и което именно се ползва със сила на пресъдено нещо и има конститутивно действие. Не е налице и непълнота на определението по чл. 288 ГПК, като в тази връзка следва да се има предвид спецификата на това производство, което е по селектиране на касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. В случая настоящият съд е обсъдил всички наведени основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, като изрично е посочил, че не подлежат на разглеждане съображенията на касатора, попадащи в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,