Определение № 429 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 266/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Н. Б. като пълномощник на Е. О. К. против определението на Окръжен съд Монтана, постановено на 28.01.2010 г. по в.ч.гр.д. № 29/2010 г., с което е обезсилено определението на Ломския районен съд от 27.10.2009 г. по гр.д. № 1030/06 г. за изменение на постановеното решение по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./ в частта за разноските, и е прекратено делото по молбата от Е. К.. Жалбоподателката счита, че въззивното определевие е неправилно и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молбата на Е. О. К. за изменение на решението по гр.д. № 1030/2006 г. по описа на Ломския райнен съд, е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./, тъй като решението е влязло в сила на 01.12.2008 г., а молбата е подадена на 26.10.2009 г. Този извод на въззивния съд е обоснован и се подкрепя от данните по делото, от които се установява, че решението на Ломския районен съд като необжалвано пред въззивната инстанция е влязло в сила на 01.12.2008 г. От този момент започва да тече двумесечния срок, в който, съгласно чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./, съдът може по свой почин или по искане на страните да го измени в частта за разноските. В случая молбата от Е. К. за присъждане на направените в производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за вещи лица е подадена на 26.10.2009 г., т.е. след изтичането му. В частната жалба молителката твърди, че е била заблудена от изпратените до нея съобщения от държавен съдебен изпълнител, които били неточни и поради това е пропуснала да поиска присъждане на направените разноски в определения от закона срок. Този довод е неоснователен, тъй като възможността страната да поиска изменение на решението в частта за разноските не е обусловена от процесуалните действия на другите страни по делото или от предприетите спрямо нея изпълнителни действия. По тези съображения въззивното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът