Определение № 169 от 07.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 144/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 8392 от 24.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 6043/2010 год. на С. градски съд, с което е приета за неоснователна частната му жалба срещу разпореждането от 05.03.2010 год. по гр.д.№ 7467/2010 год. на С. районен съд. С това разпореждане СРС е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение за сумата 1033.25 лв. – разноски за производството по чл.417 ГПК, поради това, че извършването на разноските не е било доказано. Районният съд се е позовал на това, че в приложеното към заявлението адв.пълномощно е бил посочен размера на договореното възнаграждение, както и способът за плащането му – по банков път, но не са представени доказателства, че това плащане е настъпило. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол свързва с твърдението „че аналогични случаи са разглеждани противоречиво от съдилищата”. Сочи се и чл.280 ал.1 т.3 ГПК - „съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Представил е копия от Разореждания за издаване на заповеди за изпълнение в частта за разноските в производства по чл.417 ГПК и копия от адв.пълномощни с отразяване, че възнаграждението подлежи на плащане по банков път. Настоящият съдебен състав счита, че липсва валидно формулиран правен въпрос, а и такъв не може да бъде изведен от текста на изложението. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице, когато е налице противоречиво произнасяне на съдилищата по правния въпрос, обусловил крайните изводи, а не противоречивата интерпретация на фактите в различните производства. Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.