Определение № 522 от 15.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. И. от [населено място], обл. Р. против Решение № 1 1 от 0 6.03.2017 г. по в. гр. д. № 285/2016 г. на Разградския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 323 от 1 4.10.2016 г. по гр. д. № 1 064/2015 г. на Разградския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, в частта, с която, на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният допуснат до делба недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 77308.502.362, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 886 кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.1, с площ от 118кв.м., едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.2, със застроена площ от 57 кв.м., при граници на имота: имоти идентификатори №№ 77308.502.361, 77308.502.360, 77308.502.359, 77308.502.358, 77308.502.363, 77308.502.490, като сумата от продажбата се разпредели между съделителите А. Н. А. и И. А. И. при равни права; отхвърлено е искането на касатора за поставяне в негов дял на описания имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК; както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на И. А. И. против А. Н. А. по чл. 12, ал. 2 ЗН, във връзка с чл. 346 ГПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване. Макар и на касатора да са били дадени изрични и подробни указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване /разпореждане № 431 от 24.04.2017 г./, такова по същество липсва. В постъпилата на 10.05.2017 г. уточняваща молба вх. № 1931 е посочено единствено, че „се обжалва решението на съда на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“ и че „въззивният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правато“, без да е формулиран определен правен въпрос по чл. 280, ал. 1, нито е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответницата по касационната жалба – А. Н. А. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това, е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното твърдение, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Независимо от изхода на производството, доколкото ответникът по касация не е заявил претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани предвид основополагащото за процеса диспозитивно начало. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение