Определение № 6073 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Кочев, срещу определение № 2064 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело № 775 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което е допълнено определение № 2896 от 30.11.2023 г. по същото дело, в частта за разноските и е оiъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ сумата от 2024,96 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството по адм. дело № 685/2023 г. по описа на ВАС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата; сумата от 2024,96 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството по адм. дело № 7589/2023 г. по описа на ВАС- Петчленен състав- I колегия, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и сумата от 30 лева за заплатена държавна такса. Твърди се неправилност на определeнието и иска отмяната му. Ответникът – Ш. М. Б., не представя отговор по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното определение Административен съд – Пловдив е счел, че безспорно за Ш. М. Б. е възникнало регламентираното от нормата на чл. 143 от АПК право на разноски, които са изрично поискани в производството по адм. дело № 685/2023 г. по описа на ВАС и адм. дело № 7589/2023 г. по описа на ВАС - 5 членен състав и е допълнил определение № 2896 от 30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 775 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, в частта за разноските. Така постановеното определение е правилно. При постановяване на същото, административният съд подробно е описал как са се развили различните съдебни производства (пред Административен съд – Пловдив и Върховния административен съд) и в тази връзка е изложил верни правни изводи, а доводите в частната жалба са неоснователни. С обжалваното определение съдът е допълнил определение № 2896 от 30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 775 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, като се е произнесъл по разноските направени от Ш. М. Б. в производството по адм. дело № 685/2023 г. по описа на ВАС и в производството по адм. дело № 7589/2023 г. по описа на ВАС- Петчленен състав- I колегия. Позоваването на чл. 143, ал. 3 от АПК на съда е правилно. В чл. 143 от АПК се определят правилата за дължимост на разноски, направени в производството пред съда. Процесуалният ред предвижда възможност съдът да се произнася по разноски, които са свързани с участие в съдебното производство. В случая с оглед изхода на производствата пред ВАС (касационно и по молба за отмяна на влязло в сила решение) именно първоинстанционния съд е следвало да се произнесе по искането за присъждане на разноски, което той е и сторил. Следва да се отбележи, че с частната жалба не се оспорва размерът на адвокатското възнаграждение, което съдът е определил на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение