Определение № 238 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3509/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] срещу решение от 22.04.2013 г. постановено по гр.д. №2239/2013 г. по описа на САС ,с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС, с което е уважен частично иск на [община] срещу касатора за признаване за установено съществуването на вземане за неустойка в общо претендиран размер от 8 763,46 лева. Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Цената на иска е посочена в самата искова молба от страна на ищеца и под 10 000 лева. Предвид разпоредбите на чл. 365 т.1 от ГПК във връзка с чл. 287 ТЗ във връзка с чл. 286 ал.1 от ТЗ, предметът на спора е търговски, доколкото ответникът като търговско дружество се явява търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. При това положение се прилага разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, която не допуска касационно обжалване по търговски дела с цена иска до 10 000 лева. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение