Определение № 1216 от 23.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Ш. И. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 494 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 486/ 2010 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на П. окръжен съд № 93 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 1662/ 2000 г. и вместо него е постановено друго, с което молбата на касатора против [заличено име на фирма] – гр.Велинград за издаване на дубликат от изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр.д.№ 1662/ 2000 г. е отхвърлена. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят формулира процесуалноправният въпрос подлежи ли на доказване фактът на изгубване на получен от страна по делото изпълнителен лист и с какви доказателствени средства това доказване може да бъде извършено. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението. Ответникът по касация [заличено име на фирма] не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че не е доказан фактът на изгубване на изпълнителният лист, издаден въз основа на влязлото в сила (като необжалвано в осъдителната му част) решение на първата инстанция по гр.д.№ 1662/ 2000 г. Следователно повдигнатият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение. Съдът приема, че отговорът на така поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като в ГПК няма изрична разпоредба, която да урежда хипотезата по доказване на факта на изгубване на изпълнителния лист и средствата, с които това доказване да бъде извършено. По въпроса няма и трайно утвърдена съдебна практика, т.е. налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, като на касаторът бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд