Определение № 219 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба от "Ес Ти Ел Ойл енд Газ Сървисиз" ЕООД - гр. София чрез адв. Кръстев срещу разпореждане от 25.10.2023 г., постановено по адм. д. № 3427/2023 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за касационно обжалване на разпореждане от 14.06.2023 г. и е върната частната жалба на жалбоподателя от 01.08.2023 г. срещу разпореждане от 14.06.2023 г. В частната жалба, както и в подробно допълнение към нея 21.12.2023 г. се излагат оплаквания, че жалбоподателят също така обжалва изцяло множеството определения и разпореждания, които е изпълнявал добросъвестно. Посочва, че не е бил редовно уведомяван и призоваван от съда във връзка с обжалваните от него ревизионни актове, поради което с обжалваното разпореждане, както и с определението, с което е прекратено производството по делото, първоинстанционният съд го е лишил от възможността да се защити пред съд и да получи правораздаване, което счита за недопустимо. Иска да се допусне до разглеждане жалбата му във връзка с цитирани ревизионни актове. Ответникът по частната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП не е депозирал писмено възражение по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че частната жалба е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е постановил разпореждане от 25.10.2023 г. в изпълнение Разпореждане № 12683/31.08.2023 г.на Председателя на Осмо отделение на ВАС, постановено по повод частна жалба и допълнение към нея /стр.215 и 217 от първоинстанционото дело/ срещу определение №3707 от 28.04.2023 г. по а.д № 3427/2023 г. на АССГ. С Разпореждане № 12683/31.08.2023, делото е върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.213а, ал.1, във връзка чл.230, във вр.чл.231 АПК. За да постанови разпореждането от 25.10.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че не кредитира доводите, че поради ремонт на входа на блока, където се намира офиса на фирмата и липса на звънци, съобщенията по делото не са могли да бъдат връчвани. Посочено е, че видно от върнатото в цялост съобщение, разпореждането от 14.06.2023 г. не е могло да бъде връчено, защото адресът, на който би следвало да е седалището и адресът на управление на дружеството, представлява жилище, в което никой не живее от години. Няма лого на фирма „Ес Ти Ел Ойл енд Газ Сървисиз“ ЕООД. Информацията е получена от лице, живеещо в съседен апартамент – ап. 93. Приел е също така, че срокът за оспорване на разпореждането е изтекъл на 28.07.2023 г. – петък, присъствен ден, поради което подадената на 01.08.2023 г. частна жалба следва да се приеме, че е подадена извън срока по чл. 230 от АПК, поради което следва да бъде върната. Разгледана по същество, настоящият състав на ВАС, осмо отделение, счита частната жалба за основателна по следните съображения: С частната жалба и допълнението към нея се оспорва надлежното съобщаване на указанията на съда, които са направени на адреса, посочен в жалбата като съдебен адрес, който е и вписаният в Търговския регистър адрес на управление на дружеството. Всички съобщения за постановените актове на съда не са връчени на адреса на дружеството по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК - чрез залепване на уведомление. В чл. 137, ал. 5 АПК, при правната уредба на връчването на съобщения в съдебното производство се съдържа изрично препращане към чл. 18а, ал. 7 - 9 АПК. Неправилно съдът е приел за надлежно връчването на определение №3707 от 14.06.2023 г. по а.д № 3427/2023 г. и на разпореждането от 14.06.2022 г. чрез удостоверяването, извършено от длъжностното лице по призоваване на 03.05.2023 г. и 27.06.2023 г., че адресът представлява жилище, в което никой не живее и същия е празен съгласно сведения на други от входа. В този случай съдът е бил длъжен да спази разпоредбата на чл. 18а, ал. 8 - 10 от АПК, приложими на основание чл. 137, ал. 5 АПК. В случай, че съобщението не е могло да бъде връчено, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то е следвало да приложи чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление. Затова не е имало редовно връчване на съобщенията до дружеството, поради което и срокът за оспорване на постановените актове не е изтекъл, както е приел първоинстанционния съд. /В същия смисъл Определение № 9154 ОТ 19.10.2022 Г. по а.д. № 9589/2022 Г., І ОТД. на ВАС, Определение № 1752 от 23.02.2022 Г. по а.д. № 1565/2022 г. на ВАС и други/ По така изложените съображения, касационната инстанция намира, че е налице нередовна процедура по връчване на оспорващия на указанията на съда, поради което актовете на съда по чл.229 ал. т.1 от АПК следва да се отменят и делото да се върне на съответния състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Обжалваните актове са неправилни и подлежат на отмяна, а делото следва да се върне на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение