Определение № 88 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 991/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б.,[населено място], срещу решение от 06.07.2009 г. по гр. дело №2109/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.01.2008 г. по гр. дело №9331/2006 г. на С. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 2 400 лв. – част от обезщетение за неимуществени вреди при цена на цялото вземане 2 000 000 лв. Въззивният съд е приел, че действията по подаване на съобщение по чл.188 НПК до прокуратурата на длъжностни лица на банката – ответник нито са противоправни, нито с тях са причинени неимуществени вреди на ищеца. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], не е заявил становище. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 06.07.2009 г. по гр. дело №2109/2008 г. на С. градски съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Той е отделил спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.