Решение № 5976 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2020 г.

Решение № 5976 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, подадена чрез юрк. Сотирова срещу решение № 4 от 2.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6249/2019 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № ДНД18-ТД26-127/46 от 6.02.2019 г. потвърден с решение № СФД19-РД28-129 от 24.04.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община (СО). Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните доказателства и не е разрешил спора между страните. В подкрепа на тезата си излага аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУЗД в оспорената му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден по заявление от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София. С оспорения АУЗД, в атакуваната му част, е установено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за м. 7.2018 г., във връзка с недвижим имот, представляващ земя и 9 бр. сгради находящ се в гр. София, ул. "Рожен" № 41 с партиден № 7204 Р110871. За да обоснове извода си за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че с процесния АУЗД е установено задължение за ТБО само за месец юли 2018 г., което е недопустимо по аргумент от чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Посочил е, че размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Съдът е приел, че при издаването на оспорения АУЗД е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изследван въпроса за размера на таксата, определена на предходния собственик на имота и дали същата вече е заплатена. Поради изложеното съдът е направил извод, че обжалваният АУЗД, в атакуваната му част, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е изяснил спора от фактическа страна. Правилно първоинстанционният съд е съобразил приложимата редакция на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. В чл. 68, ал. 1 ЗМДТ е посочено, че не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината. При този нормативен регламент, обективиращ ясната воля на законодателя, че таксата за битови отпадъци се определя за календарната година, обосновано първоинстанционния съд е приел, че не е допустимо същата да се установява за един календарен месец, както е процедирано в случая. Настоящият състав намира, че коментираното законодателно решение е пряко обвързано и със задължението на общинските съвети да приемат план-сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 2 ЗМДТ, както и размера на такса битови отпадъци до края на предходната година. В случаите, при които имотът е новопридобит, нормата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО сочи, че такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. След като имотът е придобит от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД на 15.03.2018 г., то размерът на ТБО е следвало да се определи от 1.04.2018 г. до края на календарната година. Тъй като това не е сторено, то определянето на месечен размер на ТБО е в нарушение на материалния закон, което по аргумент от чл. 146, т. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административния орган не е съобразил, че предходният собственик на имота е подал декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата, с оглед на което неговото задължение е определено по друг ред. Размерът на таксата на предходния собственик на имота обаче, както и евентуалното й заплащане изобщо не са обсъждани от издателя на АУЗД, а в случай, че това беше сторено, то същият би могъл да достигне до друг краен извод. Именно поради това, допуснатото процесуално нарушение е съществено, а оспореният АУЗД в атакуваната му част е незаконосъобразен. Като е отменил същия и е върнал преписката на органа за издаването на нов акт съобразно изложените мотивите, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение