Определение № 7087 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е инициирано във връзка с Определение № 6580 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3561/2025 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия. С Определение №744/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 498/2025 г. по описа на ВАС, тричленен състав на шесто отделение, е оставена без разглеждане частната жалба на министъра на туризма срещу Определение № 9764 от 01.10.2024 г., постановено по адм.д.№1976/2024 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлено направеното искане от министъра на туризма за конституирането му като заинтересована страна по делото, като делото пред Върховния административен съд е прекратено. Срещу постановеното определение на ВАС е подадена частна жалба от министъра на туризма /след направено уточнение досежно подателя/ с доводи за неправилност на определението без конкретно посочване на основания за това, но имплицитно могат да се извлекат съображения за отмяна поради нарушение на материалния закон. По частната жалба е образувано адм. дело № 3561/2025 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. С Определение № 6580 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3561/2025 г. по описа на ВАС, е отменено определението на тричленния състав на ВАС, шесто отделение, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по частната жалба на министъра на туризма. За да постанови този резултат, петчленният състав на ВАС е приел, че не би следвало определение от вида на оспорваното пред тричленен състав на ВАС, макар и непредвидено като подлежащо на оспорване по силата на чл.229, ал.1 АПК да се приеме за съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол по отношение на министъра на туризма. Определянето на заинтересованите по смисъла на чл.153, ал.1 АПК страни е в зависимост от значението на индивидуалния административен акт за правната сфера на лицата, като произнасянето на съда с недопускането му до участие в делото препятства упражняването на неговите права и законни интереси. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира следното: Нормата на чл. 224 от АПК въвежда задължителност на указанията на съда при по-нататъшното разглеждане на спора и въпреки че не споделя изводите на петчленния състав по отношение на процесуалната и материалноправната легитимация, следва да изпълни указанията, тъй като всяко отклонение от тях би опорочило упражняваната съдопроизводствена дейност. Производството пред Административен съд- Варна е образувано по жалба на "Каскадас резорт и спа" ЕООД срещу т.1 от Решение №607/16.08.2024 г. на Министерски съвет /изменено и допълнено с последващи решения/, с което е одобрено предоставянето на помощ на дружеството за предоставени нощувки по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария за периода от 01.03.2024 г. до 30.04.2024 г., съгласно Списък №23-неразделна част от решението, тъй като в одобрената помощ не са включени 2 167 нощувки на обща стойност 35 430, 45 лева. За да отхвърли искането на министъра на туризма да бъде конституиран като заинтересована страна в производството, първоинстанционният съд е приел, че той е участвал при гласуване на оспореното решение, като неговите компетенции са част от административната процедура по изпълнение на оспореното решение и единствените правни последици, които ще настъпят за него и Министерство на туризма, са изпълнение на решението /т.2/. Определението е правилно. Чл.15, ал.1 АПК определя по принцип кой може да бъде страна в административния процес- административният орган, всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения, както и прокурорът. На базата на така определения кръг от страни в административния процес, чл.153, ал.1 АПК определя страните в съдебното административно производство по оспорване на индивидуален административен акт, които са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Министърът на туризма е част от структурата на централния колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност- Министерски съвет. В качеството си на министър на туризма, г-н Е. Милошев е внесъл писмен доклад до Министерски съвет, с който, на осн. чл.8, ал.1 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, е предложил МС да приеме процесното решение за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитално подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317 на МС, изменена и допълнена с последващи решения, съгласно Списък №23. В доклада е посочено, че администратор на програмата е Министерство на туризма, чиито разходи ще бъдат обезпечени с внасянето на този проект на постановление на МС на основание чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси. С проекта на постановлението е предложено одобрение на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма за нуждите по разплащането на допълнителните средства за одобрените заявления на заинтересованите лица. Изрично е упоменато, че предложените проекти на актове не водят до въздействие върху държавния бюджет, депозирана е и финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, а изпълнението на акта /т.2 от решението/ е възложено именно върху вносителя му, който не мотивира понастоящем интереса си от встъпване в процеса със същински аргументи, а с посочване на законови разпоредби и съдебна практика. В частната касационна жалба се посочва обстоятелството, че министърът на туризма следва да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като за него е налице правен интерес предвид характера и естеството на отпуснатата помощ. ВАС е имал възможност нееднократно да се произнесе относно правното положение на държавните органи, които дават съгласувателни становища в производството по издаване на административните актове, респ. подготвят и внасят проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет. Необходимо е да се направи разграничение между качеството „участник“ в административното производство, които тези органи, поради съгласувателното си становище безспорно имат, и качеството на водещ административното производство орган, който съответно е и страна в съдебното производство. Върховният административен съд приема, че съгласувателните институции, съответно вносителите на проекта на един акт не притежават качеството на заинтересована страна по смисъла на АПК, тъй като те нямат свои собствени права или законни интереси, които биха могли да бъдат засегнати от административния акт. Те осъществяват предоставената им по закон компетентност, чрез която реализират държавната политика в съответната сфера, но това не са субективни права, а власт. Министърът на туризма в настоящия случай не е орган, който може да бъде страна в административния процес, тъй като по закон дължи подготвяне и внасяне на проект, съгласуване или становище по предмета на акта. Това е разписано и в чл. 31, ал.1 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, според който министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията отговарят за подготовката на проектите на актове от компетентността на правителството в ръководените от тях ресори, освен ако в закон е предвидено друго. Предвид разпоредбата на чл.153, ал.1, в съответствие с нормата на чл.15 АПК, заинтересовани лица могат да бъдат всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. По делото, образувано пред Административен съд- Варна такива граждани или организации не са били установени и не са конституирани като страни по него. Видно от изложеното, като не е конституирал министъра на туризма като заинтересована страна в съдебното производство и е отхвърлил искането му, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и преценката му е правилна и законосъобразна, поради което определението му следва да бъде оставено в сила.