Определение № 582 от 22.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1616/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] срещу Решение № 557 от 09.03.2017г. по в.т.д.№ 5943/2016г. на Софийски апелативен съд, 11 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 15662/2013г. на СГС, І-7 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждането на ДФ”Земеделие” да заплати сумата 314 334.67лв. -финансова корекция по договор от 25.10.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „С.” за осъществяване на проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на [населено място]”, съставляваща: 8 376.89лв. - наложена корекция поради установени несъответствия на реално изпълнени СРМ със зададени параметри в проекта; 299 957.58лв. - финансова корекция, наложена поради нарушения на нормативни правила по ЗОП и НВМОП; 6 000лв. по фактура 7/08.12.2001г. - корекция по отношение на разходи, направени преди предоставяне на правото на управление на средствата по мярката, ведно със законната лихва, и обезщетение за забавено плащане. С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че основанията, на които фондът е намалил размера на финансовата помощ не са предвидени в договора и единственото основание за намаляване на помощта, „съгласно чл.4.4. е, ако се установи, че за същата инвестиция общината се подпомага и от други програми”. Поддържа се, че това възражение не е обсъдено от въззивната инстанция. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът възпроизвежда правните доводи на САС, че съгласно клаузата на чл.4.4 от договора, фондът има право да откаже заплащането на помощ, в случай, че ползвателят не е провел тръжна процедура при условията и реда, предвидени в Практическото ръководство за прилагане на правилата при сключване на договори и услуги, доставки и работи, финансирани от ЕС, и че съгласно представения доклад на АДФИ се установява, че при провеждането на тръжната процедура общината е извършила нарушения на ЗОП и Наредбата за малките обществени поръчки, както и че по делото липсват твърдения и доказателства за обжалване на актовете, с които са установени административните нарушения. С оглед на тези мотиви посочва, че следва да се отговори на следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл.5 ГПК – да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси; 2/ При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД, съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка една с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта му. Твърди се, че са налице предпоставките на т.1,т.2 /редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г./ и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, но по отношение на никоя от тях не е посочена съдебна практика, съответно аргументи за приложното поле на т.3. Отговор от насрещната страна не е постъпил в срока по чл.287 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е съобразила разпоредбата на пар.10,ал.1 ЗУСЕСИФ и депозирането на исковата молба преди обнародването на закона в Държавен вестник и е мотивирала, че исковото производство подлежи на довършване по досегашния гражданскоправен ред. Приела е за безспорно, че между страните е сключен договор от 2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специализираната предприсъединителна програма на ЕС за развитие но земеделието и селските райони като фондът се е задължил да заплати на ползвателя посочената в договора финансова помощ при представяне на необходимите документи, доказващи направената инвестиция съгласно Наредба № 38 от 2003г. Като безспорно е прието, че фондът не е осъществил плащане на 25 % от стойността на договора, за който размер е наложил финансови корекции за сумите, предмет на исковата молба: за 8 376.89лв., представляваща счетени за недопустими за финансиране разходи поради несъответствие със зададените параметри; за 299 957.78 лв. - приети за недопустими за финансиране разходи, поради нарушения, установени при възлагането на обществена поръчка; за 6 000лв. - счетена за неподлежаща на заплащане сума, по съображения, че датата на фактурата за осъществяване на разхода предшества датата на влизане в сила на Наредба № 38/01.09.2003г. Обсъдено е, че съгласно клаузата на чл. 4.4 от договора фондът има право да откаже заплащането на помощта в случай, че ползвателят не е провел тръжна процедура при условията и по реда, предвидени в Практическото ръководство за прилагане на правила при сключване на договори и услуги, доставки и работи, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, а от представения по делото доклад на АДФИ се установява, че при провеждане на тръжната процедура ищецът е извършил редица нарушения на ЗОП и НВМОП - договорът с класирания на първо място кандидат е сключен без да е представено свидетелство за съдимост на управителя дружеството и без да е внесена изискуемата гаранция; че доклада установява нарушение и на чл. 34 ал. 1 от НВПОП, тъй като информацията за сключения договор е предоставена в А. след изтичане на установения от същата разпоредба седмодневен срок, като кметът на общината не е упълномощил лице, което да отговаря за обмена на информацията по ЗОП. Обсъдено е, че за нарушенията е съставен акт за установяване на административно нарушение и, че по делото липсват твърдения и доказателства за обжалването им. Мотивирано е, че стабилитетът на издадените административни актове обосновава извода, че ищецът е извършил посочените от ответника нарушения на ЗОП при възлагане на обществената поръчка. С това е аргументирано установяване наличието на предпоставките на чл. 4.4 б. ”б” от договора и законосъобразността на наложената корекция в размер на 299 957.78лв. Въз основа на представения по делото контролен лист от 28.10.2008г., съставен след извършване на проверка на място, е прието за установено, че от общия обем на подлежащите за изпълнение работи по договора, не са изпълнени СМР на стойност 8 376.89лв. Мотивирано е, че този документ има качеството на официален свидетелстващ и обвързва съда с материална удостоверителна сила. Обсъдено е, че не са ангажирани доказателства, установяващи че въззивникът е изпълнил изцяло и в срок всички описани в договора СМР, а заключението на назначената съдебно - техническа експертиза не е дало отговор на поставените въпроси поради големия период от време, изминал от завършване на строителството и скритият характер на повечето строителни работи. С тези аргументи са счетени за недоказани твърденията, че общината е изпълнила изцяло и в срок процесните СМР на стойност 8 376.89лв. Обобщено е, че фондът е доказал наличието на всички установени от договора и от нормите на вътрешното и общностното право предпоставки за упражняване на правомощията си за налагане на финансови корекции и за отказ от плащане; че е налице виновно неизпълнение на задълженията на въззивника по чл. 4.4 б. „б” от договора, изразяващо се в допуснати нарушения на ЗОП и НВЗОП при възлагането на обществената поръчка; че е налице и неизпълнение на задължението на ищеца за извършването на всички уговорени СМР, а констатираните неизпълнения са предвидени в клаузите на чл. 4.4 б.”а” и б.”б” от договора като основания за отказ от плащане на помощта и доводите във въззивната жалба за липса на договорно основание за отказ от плащане са неоснователни. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Касаторът не поставя въпрос с характеристиката на правен, от което произтича невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол. Поставените в изложението въпроси нямат съдържанието, очертано в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а са твърдения за допуснати процесуални нарушения, което е касационно основание, а не общо основание за допускане на обжалването. Твърдяното от касатора съдържание на разпоредбата на чл.4.4 не съответства на текста, съдържащ се в представените от него с исковата молба договор и анекси. Коректното цитиране е това, възпроизведено в мотивите на САС, в които е даден ясен отговор, че причините, поради които фондът е отказал плащане до пълния размер на помощта, са в съответствие с основанията, уговорени между страните. Обосноваването на главната предпоставка за допускане на обжалването е задължение на касатора като касационната инстанция не може я да извежда от оплакванията за неправилност и от твърдението на касатора, че определени обстоятелства /основанието за отказ от плащане на помощта/ не са установени в процеса. Липсата на надлежно формулиран въпрос с характеристиката на правен води до неоснователност на искането за допускане на обжалването като паралелно с това отсъства каквото и да е обосноваване на въведените допълнителните предпоставки, които са цитирани формално. Както се посочи, не е посочена съдебна практика, обосноваваща приложното поле на т.1 и т.2 /ред. преди изменението ДВ бр.86/2017г./ на чл.280,ал.1 ГПК, нито са изложени аргументи за наличие на основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о