Определение № 854 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, подадена от процесуалния представител- инспектор - юрист А. Мурадъллъ срещу въззивно решение № 45 от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 132/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 14.01.2010 г. по гр.д.№ 2014/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ срещу В. Н. Х. обективно съединени искове за отнемане в полза на държавата сумата 177 681 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на седем недвижими имота, лек автомобил марка Сузуки” и ремарке за лек автомобил модел “Ремарке къмпинг”, на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД и в условията на евентуалност искове за отнемане в полза на държавата сумите от продажбата на посоченото имущество. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката ВКС по материалноправен въпрос, а именно коя стойност на имуществото, чието отнемане се иска и която подлежи на съпоставка с доходите на ответника, трябва да съответства на размера, заложен в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД - пазарната или тази, която е посочена в документа за придобиване. Поддържа, че отговорът на този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че се решава противоречиво от съдилищата - чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК На тези основания жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му. Писмен отговор от ответника по касация не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивниен съд и е допустима. За да отхвърли главните искове, с които се претендира отнемане на суми по пазарната стойност на имотите, към датата на извършване на разпоредителните сделки въззивният съд е приел, че нотариалните актове, в които са материализирани сделките, представляват официални удостоверителни документи относно волеизявленията на страните за цената на договорите. Ищецът не е направил изрично волеизявление за оспорване на тези документи, нито са въведени конкретни твърдения за симулативност на цената. В обобщение е приел, че ищецът не е доказал страните по сделките да са направили симулативно волеизявление пред нотариуса и да са договорили в действителност друга цена. За заплатена и договорена по-висока цена следва да се представят писмени доказателства, каквито в производството не са представени. Съдът в настоящия състав намира, че по поставения материалноправен въпрос за критерия по който следва да се определи стойността на придобитото и отчуждено имущество е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В обжалваното решение материалноправният въпрос за меродавния критерий за определяне стойността на имуществото, подлежащо на отнемане, е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г. на III г. о. на ВКС. Последното решение е постановено на основание чл. 290 от ГПК, а съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК при противоречие с такова решение са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК жалбоподателят е освободен от задължението да внася държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.