Определение № 1469 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 886/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. А. Т. срещу определение № 4025 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 4860/2023 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх.№.263490/29.06.23 г. на Б. А. Т. за отмяна на основание чл.303 ал.1, т. 2 и т.5 ГПК на решение №.260289/29.11.22 по г.д.№.101/21 на Окръжен съд Пловдив в частта, с която жалба с вх.№ 08882/29.06.2020 г. и вх.№.08894/30.06.2020 г. от молителя против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. на ЧСИ Ст.Г. по и.д.№.398/11 г. са оставени без разглеждане, като недопустими. С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Счита, че неправилен и незаконосъобразен е изводът на предишния състав на ВКС, че молбата за отмяна е недопустима. Излага несъгласието си със съображенията и извода на ВКС, че с оглед на ТР№7/31.07.2017 г., т.6, че не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквито разпоредби няма нито в ГПК, нито в ТР. С оглед на чл.303, ал.2 и ал.3 ГПК законодателят е изключил изрично възможността за отмяна на изчерпателно посочени съдебни актове, но сред изброените не се визира изрично, че на отмяна не подлежат, актове на съда/определения/, с които съдът оставя без разглеждане, подадени до него жалби и по този начин отказва да се произнесе досежно търсена законова защита на права и на интереси. Смята, че отмяната следва да е приложима спрямо съдебни актове срещу които страните не разполагат с друг път на защита. Позовава се и на особеното мнение към въпрос №6 на ТР от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Излага по същество доводи защо смята, че неправилно съдът не е разгледал жалбата му срещу постановление за възлагане на недвижим имот, изнесен на публична продан по посоченото изп.дело, както и неправилно не е разгледал жалбата на ипотекарния длъжник А. Б. Т., чиито наследник се явява и жалбоподателят. Излага съображения за нарушаване на процедурата по публична продан на недвижимия имот, съществени нарушения при наддаването на проведената публична продан и незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител и от там на издаденото постановление за възлагане на имота. Искането е за отмяна на определението и разглеждане по същество на подадената молба за отмяна. Ответникът по частната жалба „Юробанк България“АД е взел становище в писмен отговор за нейната неоснователност. В писмен отговор от София П. Ж. и от С. А. Т. е заявено становище за основателност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение № 260289 от 29.11.2022 г. Окръжен съд Пловдив, по гр.дело №101/2021 г. е оставил без уважение жалба от 29.06.2020 г. на длъжника София П. Ж./Т./ лично и в качеството й на ЕТ против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. Със същото решение е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 08882/29.06.2020 г. и вх.№.08894/30.06.2020 г. от Б. А. Т., длъжник против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. на ЧСИ Ст.Г. по и.д.№.398/11 г., като недопустима и е прекратено производството в тази част по делото. Също така е оставена без разглеждане жалба с вх.№08894/30.06.2020 г. от ипотекарния длъжник А. Б. Т., против същото постановление за възлагане, като недопустима и е прекратено производството по отношение на същата. След постъпили частни жалби от Б. А. Т. срещу решение №260289/29.11.2022 г., в частта в която са оставени без разглеждане жалбите с определение № 111 от 29.03.2023 г. по гр. д. № 151/2023 г. Апелативен съд- Пловдив е оставил без уважение частните жалби, като неоснователни. В мотивите на определението при проверка на действията на съда в производството по чл.435 ГПК срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. по изп.дело №398/2011 г. на ЧСИ С. Г. е приел, че към момента на подаване на жалбата Т. не е бил длъжник по изп.дело и не попада в категорията на лицата по чл.435, ал.3 ГПК на които законът е признал самостоятелно право на обжалване на постановлението, поради което като недопустима следва да се остави без разглеждане и производството по нея прекратено, което е направил и първоинстанционния съд. Също така са изложени съображения и по отношение на жалбата на ипотекарния длъжник А. Т., починал след подаването й и в първоинстанционното производство и чиито наследник е молителят, който има право да обжалва постановлението, но с оглед на основанията на които се е позовал не е изложил оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, за да се разгледа и по същество жалбата. С молба с вх.№263490/29.06.2023 г. Б. А. Т. е поискал отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на решение №260289/29.11.2022 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр.дело №101/2021 г., в частта в която са оставени без разглеждане жалбите му срещу постановление на възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. по изп.дело №398/2011 г. на ЧСИ Ст.Г.. С определение № 4025 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 4860/2023 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл. 307 ГПК, е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Б. А. Т. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.5 ГПК на решение № 260289 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която жалбите на молителя против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. са оставени без разглеждане. За да обоснове този си извод, решаващият състав е посочил, че съгласно т.6 от ТР №7/2014 от 31.007.2017 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ на иска и какъвто не е настоящия случай. Изложил е доводи, че това е така доколкото те нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал в предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънредния способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Обжалваното определение е правилно. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. С оглед на т.6 от ТР №7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, изрично е посочено, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. В тази връзка в мотивите на тълкувателното решение са разгледани противоречивите виждания в практиката, като е възприето, обосновано и обобщено това становище, което е основано на това, че производството по чл.303-чл.309 ГПК, както е регламентирано в закона е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни влезли в сила съдебни решения, както и от необходимостта от защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Посочено е, че този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове-решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Възприето е и, че неотносимостта на прекратителните определения към съдебните актове, които подлежат на отмяна, не може да се обоснове и с аргумент за липсата на друго процесуално средство на защита. В тази връзка е обосновано, че различни са характеристиките в сравнение с останалите преграждащи определения на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска, които обуславят относимостта му към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК и е посочена една от последиците й - непререшаемост на правния спор. В Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е дадено задължително тълкуване изрично е отразено, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска- т.6. При постановяване на обжалваното определение, предишния състав на ВКС се е съобразил изцяло с постановеното в ТР №7/2017 г. и което има за предмет откриване точния смисъл на правните норми чрез изясняване на вложеното в тях от законодателя съдържание. Изразеното в тази връзка становище за недопустимост на молбата за отмяна е в съответствие с въведените от законодателя императивни изисквания -т.6 в постановеното Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Също така изрично в т.3 от същото ТР №7/2017 г. е посочено, че не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК и решенията на окръжните съдилища, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител и в мотивите е обосновано с това, че решението постановено в производство по чл.435 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата, както и, че приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие на съдебния изпълнител и то не обвързва съда, разрешаващ деликтния иск на увредения за обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. С оглед на което останалите доводи в частната жалба, които касаят съществото на извършените според молителя незаконосъобразни действия, не могат да се обсъждат в настоящето производство. В него се контролира единствено процесуалното решение на другия състав на ВКС по допустимостта на молбата за отмяна. С оглед на което и при изложените съображения правилно съставът на Трето г.о. на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,