Определение № 60 от 05.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.”” АД, [населено място] против решение от 29.10.2012 г. по в. гр. д. № 3546/2012 г. на Софийски градски съд, АО, III г с - в, с което е потвърдено решение от 19.12.2010 г. по гр. д. № 33141/2011 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил предявения от ЗАД [фирма] иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 81 ЗЗ /отм./ срещу Т. Т., [населено място] за сумата от 8 007,56 лв. – представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. Ответникът по касационната жалба Т. А. Т., [населено място] не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения. С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за установителен иск за признаване на установено със сила на пресъдено нещо, че Т. Т. дължи на застрахователното дружество – настоящ касатор, сумата от 8 007,56 лв. – регресна претенция за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.09.2004 г. в [населено място]. Цената на иска в настоящия случай – под 10 000 лв., налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение