Определение № 201 от 16.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 958/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Д. В. С. срещу разпореждане № 5534 от 05.02.2015 г. на СГС, ГО, ІV Г състав по в.гр.д. 17334/2013, с което е върната касационна жалба на същата жалбоподателка срещу въззивно решение № 5642 от 25.07.2014 г. на СГС, ГК, постановено по същото дело, както и решението постановено по реда на чл.247 ГПК. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева и по граждански до 5 000 лева.. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на всеки един от двата обективносъединени отрицателни установителни искове, посочена в самата искова молба е в размери на: 6 573 лева-главница по договор за потребителски кредит и 919,11 лева-лихва за забава. Основанието на вземанията,чието съществуване се отрича с двата иска е банкова сделка, която е абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 286 ал.2, във вр. с чл.1,ал.1, т.7 ТЗ. Обстоятелството, че ответникът- търговско дружество черпи правата си върху вземанията като придобити по договор за цесия не променя търговския характер на спора, а и самият договор за цесия в случая представлява търговска сделка-аргумент от чл.286 ал.3 връзка с.ал.1 ТЗ. Касационната жалба е постъпила в СГС през 2014 година след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения и определения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева и по граждански дела до 5000 лева. Доколкото обжалваното с върнатата касационна жалба решение също попада в тази категория, то същата е недопустима. Ето защо законосъобразно и при спазване правомощията си по чл.286 т.3 ГПК въззивният съд е върнал касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение