Определение № 171 от 04.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 630/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК вр.§ 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. С. Д. срещу въззивното Решение № 23 от 28.02.2011 год. по гр.д.№ 261/2010 год. на Добрички окръжен съд с което е потвърдено Решение № 58 от 05.11.2010 год. по гр.д.№ 697/2010 год. на Добричкия районен съд. С това решение е бил уважен предявеният от [фирма] (предишно наименование [фирма]) срещу Д. Д. в иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.89 ЗЗД за сумата 3000 лв. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: Едната от страните по правоотношението от което произтича спора има качеството на търговец и сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 вр.чл.287 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 25.02.2011 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Дори да би се приело, че спорът е гражданскоправен, а не търговскоправен, то и в този случай ограничението на чл.280 ал.2 ГПК би било налице, доколкото цената на иска е под 5000 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.