Определение № 785 от 08.09.2010 г. на ВКС по д. № 1501/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. В. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 900 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 2347 от 2008 г. на Окръжен съд ,[населено място], с което е уважен предявеният от П. М. Д. иск по чл.108 ЗС за 80 кв.м. от имот пл. № 90, който тангира със собственият му им. пл. № 93, включен в парцел І /1101/ от кв.1 по плана на 26 подрайон,[населено място]. В касационната жалба подържа, че решението е неправилно защото е постановено при нарушаване на материалният закон при прилагането на института на придобивната давност – чл.79, ал.1 ЗС и чл.200, ал.2 ЗУТ. В представеното изложение касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като счита, че решението следва да се допусне до касационна проверка по материално правният въпрос за придобиването по давност на част от съседен имот при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ. Счита, че постановеното решение се отклонява от създадената постоянна практика на ВКС по посочените въпроси и представя решения на касационния съд. Ответника П. М. Д. е депозирал отговор, в който аргументира възражението си срещу допускане на касационно обжалване на решението. Ответницата П. В. Т. не е взела становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на И. В. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените материално правни въпроси. Окръжен съд,[населено място] е потвърдил решение № 590 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 5166 от 2006 г. на Варненския районен съд, с което касаторката и ответницата П. В. Т. са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на 80 кв.м., реална част от им. пл. № 93, включен в парцел І-ви, кв.1 /1101/ по плана на[населено място], 26 м.р., като не е уважил направеното от тях правопогасително възражение за придобиването на тази част по давност. След цялостен анализ на събраният доказателствен материал въззивният съд е стигнал до обоснования извод, че ищеца е собственик на сграда и 6/12 ид.ч. от държавно дворно място, представляващо им. пл. № 93, което му е дало основание да претендира за закупуване на мястото по реда на 235 ПМС от 1996 г. и е придобил 43,6290% идеални части от мястото. Обсъдено и отхвърлено е поради недоказаност правопогасителното възражение на ответницата за придобиването на собствеността върху реална част от този имот. В хода на съдебното производство Доунс е правила възражение за придобиване на собствеността на оригинерно основание - придобивна давност без да е уточнила началният срок на давностният период и без да посочи, че е целила придобиване на част от съседен имот при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ каквито аргументи излага едва в касационната жалба. Наведените съображения за допускане на касационно обжалване касаят неправилност на решението, а не сочат за постановяване на съдебен акт в отклонение от константната съдебна практика или при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел правилно прилагане на закона и развитие на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,