Определение № 550 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2796/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. И. З. против решение № 54/20.06.2022 г. по т.д.№ 73/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 27/08.02.2022 г., постановено по т.д.№ 134/2021 г. на Окръжен съд Бургас. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Изамет 1991 „ ООД иск, с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключения във формата на протоколно решение от Общо събрание на съдружниците на дружеството от 13.03.2020 г. предварителен договор, по силата на който „Изамет 1991 „ ООД се е задължило да прехвърли на Я. З. собствеността върху конкретно индивидуализиран в протокола на ОС недвижим имот вместо дължим му дивидент от печалбата на дружеството, в размер на 78 233,20 лева. Касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, като несъобразени с чл.137 ал.1 т. 7 ТЗ относно компетентността на ОС на съдружниците в ООД за вземане на решения за разпореждане с недвижими имоти на дружеството и в който смисъл е налице валидно формирана воля на прехвърлителя „Изамет 1991 „ ООД. Протоколът носи подписа на И. З., в качеството на управител на дружеството към момента на взетото решение за отчуждаване на недвижимия имот. Същевременно, протоколът материализира и валидно взето решение за разпределение на печалбата, съгласно чл.137 ал.1 т.3 ТЗ, респ. стойността на прехвърляното право. Страната не споделя доводите на съда за отхвърляне на иска му: че не е доказал материалноправната си легитимация, че решението на ОС не е договор и волеизявленията на взелите го лица не са срещуположни, а насочени към обща цел и за постигане на определен правен резултат, съответно към дружеството, поради което спрямо решението на ОС не може да се приложи чл.19 ал.3 ЗЗД. Намира за необосновано позоваването на съда на органи с волеобразуващи и волеизявяващи функции, от което е обосновал извод, че в изпълнение решението на волеобразуващия орган предварителният договор е следвало да се сключи само между представляващия дружеството органен представител и ищеца. Касаторът счита приложими указанията в ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.дело № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и приетото в решение по гр.д.№ 1220/2010 г. на І г.о. на ВКС. Спазена е и формата за действителност, съгласно чл. 137 ал.4 вр. с ал.1 т.7 ТЗ. Страната счита, че протоколът от ОС съдържа материализирана от насрещните страни воля по всички съществени елементи на прехвърлителната сделка, поради което съвместява качеството на предварителен договор. Ответната страна - „Изамет 1991“ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по формулираните въпроси, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с част от посочената от касатора и друга практика на ВКС, относно компетентността на органите на ООД и характера на взиманите от тях решения, а друга част се явява неотносима към съдържанието на въпросите. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът Я. З. е предявил срещу „Изамет 1991 „ ООД иск, с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен предварителен договор, инкорпориран в протокол от решение на ОС на дружеството от 13.03.2020 г., в който дружеството е взело решение за разпределяне на печалба за минали години ,между всеки от посочените съдружници И. З. и Я. З., в размер на дивидент, който за ищеца е 396 306,84 лева. ОС е взело и решение, вместо заплащане на дивидентите на Я. З. или посочено от него с изрична декларация трето лице, да се прехвърли право на собственост върху множество индивидуализирани в протокола недвижими имоти, като предмет на настоящия е поземлен имот, представляващ пасище с площ от 2 606 дка, подробно индивидуализиран в раздел ІІІ п. 1 от протокола, на стойност 78 233,20 лева. На всеки от двамата съдружници, посочени и с качество на управители е възложено предприемането на всички необходими правни и фактически действия по изпълнение на взетите решения. Протоколът е нотариално заверен досежно подписите на всеки от съдружниците и съдържанието му. Ответникът е оспорил иска, като излага следните съображения за невъзможността представеният протокол от ОС да съвместява предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот в полза на ищеца: 1/ липсва идентичност между страните - Я. З. и „Изамет 1991“ ООД, тъй като протоколът е подписан от Я. З. и И. З., в качеството им на съдружници; 2/ липсва изразена воля за разпореждането от всяка от страните, няма материализирано съгласие, а и от страна на дружеството предварителният договор е следвало да се сключи от волеизявяващия му орган / управител /, тъй като подчинеността на управителя на решенията на ОС има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си; ОС няма представителни функции по отношение на дружеството, още по-малко имат такова съдружниците; 3/решенията на ОС са особен вид сделки, при които няма насрещни волеизявления, а такива насочени към формиране общата воля на съдружниците – не може да се приравнят на изявена воля за поемане на задължение от името на дружеството; 4/ липсва идентичност между предмета на иска и обекта в раздел ІІІ т.1 от протокола на ОС, предвид уточнителна молба на ищеца от 26.04.2021 г. /със същата се сочи промяна в индивидуализацията на имота, предвид проведена регулация. В евентуалност ответникът противопоставя нищожност на предварителния договор, ако се приеме, че протоколът от ОС материализира такъв, поради липса на съгласие. Обективирано е само волеизявление на волеобразуващия орган – ОС. Няма уговорки за съществени елементи, като каквито страната визира срок за сключване на окончателния договор и разпределянето на разноските между страните. Същевременно ответникът счита иска преждевременно заведен, защото е предявен преди падежа на задължението за сключване на окончателен договор, а доколкото страните не са уговорили срок такъв е следвало ответникът да бъде поканен. Твърди и че решението за разпределяне на дивидент е нищожно, предвид следното: с предходно на процесното решение на ОС от 14.11.2017 г. съдружникът И. З. е бил изключен и освободен като управител, а решението по иска му, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решението на ОС от 14.11.2017 г. – уважен - е влязло в сила на 26.03.2020 г., т.е след датата на процесното ОС. Доколкото решението на ОС поражда действие веднага във вътрешните отношения на съдружниците, И. З. не е могъл да участва в ОС и взетите от същото решения са нищожни, като взети от некомпенетен орган. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Приел е, че протоколът от ОС на 13.03.2020 г. обективира решение за разпределение на печалбата и изплащане на дивиденти на съдружниците и решение за даване вместо изпълнение. Решенията на ОС на съдружниците не могат да бъдат разглеждани като сделки по смисъла на ЗЗД. За разлика от сделките, при тях няма съвпадащи насрещни волеизявления, а еднопосочно формиране волята на дружеството, чрез волеизявленията на всеки от съдружниците, насочени към общата цел. Доколкото страни по окончателния договор са „Изамет 1991„ ООД и Я. З., то това следва да бъдат и страните по предварителния договор, но не са. Предварителният договор е следвало да бъде сключен от волеизявяващия орган на „Изамет 1991“ ООД и приобретателя, в писмена форма. Съдът не е споделил възражението на ответника за нищожност на решенията на ОС от 13.03.2020 г., предвид факта на предходно изключване на съдружника И. З., участвал при вземането им. Въззивната жалба на Я. З. съдържа поддържаните и в касационната му жалба доводи. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че предварителният договор е следвало да бъде сключен от волеизявяващия орган на дружеството, в изпълнение решението на ОС - чл. 141 ал. 1 ТЗ. Според състава, волеобразуващият орган не може да волеизявява от името на дружеството при сключване на договори. Освен това, съдът е приел, че в решението не е конкретизиран приобретателя, доколкото е прието имотите да се прехвърлят на съдружника или посочено от него трето лице. Липсва недвусмислено волеизявление на приобретателя Я. З. да се обвърже с предмета на взетите решения. Прието е, че изявената от И. З. воля е единствено в качеството му на съдружник и обстоятелството, че е подписал протокола от ОС не може да бъде зачетено като волеизявяване волята на ОС, за разпореждане с конкретните недвижимите имоти в полза на съдружниците, вместо изплащане на конкретно посочени по размер дивиденти. От липсата на насрещно волеизявление на Я. З., по предмета на твърдения предварителен договор, съдът е счел за ненужно да разсъждава относно правните последици от подписа му върху протокола, очевидно зачетен като подпис на съдружник, а не като такъв и на управител. Изложил е съображения за неприложимост на чл. 301 ТЗ, какъвто довод поддържа ищеца, предвид извършено разпореждане от „Изамет 1991„ ООД, представлявано от И. З., с един от недвижимите имоти, в полза на посочено от съдружника И. З. трето лице. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира въпроса: Има ли характер на предварителен договор валидно взето решение на ОС на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, с което решение е прието да се разпредели част от неразпределената печалба в определен размер, в полза на съдружниците, като вместо паричната стойност на тази, подлежаща на разпределение, печалба бъде прехвърлено право на собственост върху конкретни индивидуализирани имоти, с посочена стойност на частта от печалбата за всеки от съдружниците ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради произнасяне на съда в противоречие с приетото в ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед необходимост от тълкуване на преждепосоченото ТР, в аспект на конкретната хипотеза и доколко от мотивите на същото може да бъде обоснован извод, че дружеството влиза в правоотношения само чрез волеизявяващия си орган. Настоящият състав, в съответствие с правомощията си съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК и съобразно решаващите мотиви на въззивния акт, които акцентират на действителността на предварителен договор за разпореждане с недвижим имот на ООД, само в хипотеза ако би бил сключен чрез волеизявяващия орган на дружеството – управителя, действащ от името и за сметка на страната дружеството, намира че поставеният въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, следва да бъде конкретизиран, както следва: Предварителен договор, за разпореждане с недвижим имот от името на дружество с ограничена отговорност, следва ли да бъде задължително сключен от представляващия дружеството / волеизявяващия му орган / или е действителен и когато е материализирана воля за разпореждането само от волеобразуващия му орган - Общото събрание, при условие, че са налице всички останали предпоставки за обявяването му за окончателен в протокола от решението на ОС ? Допълнителният селективен критерий се явява обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като очевидно е налице нужда от транспониране смисъла на приетото в посоченото ТР, относно компетентността на различните органи на дружеството, спрямо конкретната хипотеза, без последната да е пряко разрешена в същото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение