Определение № 1270 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на А. Й. М. ,който обжалва решение от 20.02.2012г по гр.д. № 12030/2011г на Софийски градски съд в частта, с което е потвърдено решение от 11.05.2011г по гр.д. № 36900/2010г на СГС ,ІІ г.о по уважен установителен иск на основание чл. 422 от ГПК за сумата 7289,27лв доставена незаплатена топлинна енергия, съответно същата е призната за установена като задължение по отношение на [фирма] заедно с 1461,13 лв лихва за забава върху главницата В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила В изложение към касационната жалба, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуални въпроси ,противоречие с ППВС №1/1953г относно задължението да се преценят правилно фактите и да се обсъдят възраженията ,свързани с доказателствената сила на допуснати приети съдебно техническа и съдебно- икономическа експертизи, съответно да се изложат мотиви, в тази връзка и противоречие с реш.№108/2011 по гр.д№1814/2009 и реш.№113/2011г гр.д№1062/2010 на ІV г.о ,реш.№581/2010г гр.д№1019/2009 ІІІ г.о ,според която практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдът е длъжен да прецени доказателствената сила на експертното заключение ,съобразно обосноваността му и следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годност за заключението; че съдът не е длъжен да възприема прието заключение, а следва да направи съвкупна преценка с останалите доказателства. Като процесуален въпрос се поставя и липсата на мотиви защо съдът приема за основателна претенцията в една част – какво съдът е приел за установено и на какви доказателства се основава, наред с основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се сочи и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,поради противоречи с приложено решение от практиката на ВКС по прилагането на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм) По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се формулира въпрос правилно ли съдът приема за установено по размер доставено количество топлинна енергия ,както и размера на дължимата цена за това, в случай че по делото не е доказано (пълно и главно) показанията на топломерите да са били снети по предвидения в Закона за енергетиката ред ,т.е при неспазена процедура за снемане на показанията на уредите. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изведени са няколко процесуалноправни въпроса, изразяващи оплаквания за процесуални нарушения на съда във връзка със задължението решението по делото да се мотивира като основано на доказателствата, с института на експертното заключение като доказателствено средство, но въпросите са общи и нямат изискуемата конкретна връзка с решаващите съображения на съда по делото и обстоятелствата, съобразно които ЗЕ, ЗЕЕЕ(отм) ,действалите Общите условия, наредби за топлоснабдяването и методиките към тях, уреждат установяването на стойността при потребената топлинна енергия за исковия период, в сгради – етажна собственост, вкл. коригирането с изравнителни сметки за дялово разпределение поставените от страните в тази връзка въпроси са били предмет на констативно- съобразната част на заключението по приетата експертиза, дадени в табличен вид и обусловили извода ,че начислените суми по компоненти са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Възражението на ответника в хода по същество, че „ топломерите не са отчитали правилно”, при наличие на приети и неоспорени по делото експертизи, не е било конкретизирано в процеса така, че да обуслови извод за неизпълнение за процесуални задължения на съда по обсъждането на приети доказателства. Въпреки че въззивният съд е допуснал допълнително да се изискат сочени от ответника писмени доказателства по цитирана преписка наФДР( конституирано като трето лице помагач дружество), в съдебно заседание същият се е отказал от тях. Както и пред първа инстанция, възраженията на ответника са се основавали на твърдения, за които не са ангажирани никакви доказателства. Поради това и въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК. Решаващият съд е разполагал с приети на първа инстанция експертни заключения, базирани на възлагаемата по тези дела проверка и изводът му относно предпоставките за дължимост на главницата е предвид установеното ,за което са ангажирани знанията на вещи лица и са приети заключенията им. Поставените от защитата процесуалноправни въпроси - длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице и за липсата на подробни съображения в мотивите защо съдът възприема заключението, нямат роля при формирането на решаващия извод, нито са от значение за изхода на спора при конкретните доказателства При това положение решаващата дейност на съда не е в противоречие с изискването да се изложат мотиви (чл. 236 ал.2 от ГПК ) ,нито противоречи на приложената практика по чл. 195 - 203 от ГПК. Ето защо Върховен касационен съд ,ІІІ г.о не приема довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК В изложението се изтъква и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по което основание Върховен касационен съд не приема поддържаната от защитата обосновка.Въпросът изразява фактическа установеност, различна от приетата по делото. Не е поставен правен въпрос ,а такъв дали при липса на установени обстоятелства за едни факти, следва или не следва съответен извод на съда при преценка на установеното с доказателствени средства,в частност заключение на вещо лице. Така оспорваният от защитата извод на съда за установеност на дълга и значението на експертното заключение за формирането му, не е довел до формулирането на правен въпрос, отговорът на който би имал връзка с прилагането на правна норма, като източник на правото ( ТР №1/2009 от 19.02.2010 по т.д1/2009 ОСГТК на ВКС) Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.