Определение № 25 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6579/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 и 3 ГПК. Подадена е от [фирма] [населено място] частна жалба срещу определение от 21.07.2014 г. по ч. гр. д. № 8767/2014 г. на Софийския градски съд, с искане то да бъде отменено като неправилно и необосновано. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответницата В. И. С. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното определение без разглеждане е оставена частна жалба на Д. Ер Г.” Е. с вх. № 1036133/24.09.2012 г. срещу разпореждане от 21.05.2012 г. по гр. д. № 19611/2009 г. на Софийския районен съд, с което е отказано да бъде поправен протокол от съдебно заседание, проведено на 08.05.2012 г. Със същия съдебен акт без уважение са оставени частните жалби на Д. Ер Г.” Е.: 1. с вх. № 1046854/19.12.2013 г. срещу определение от 17.12.2013 г. по гр. д. № 19611/2009 г. на Софийския районен съд, с което е отказано да бъде възстановен срока за обжалване на първоинстанционното решение по делото от 21.08.2012 г.; 2. с вх. № 1038512/21.10.2013 г. срещу разпореждането от 07.10.2013 г., с което е върната въззивната жалба вх. № 10062678/13.02.2013 г. срещу решението от 21.08.2012 г. и 3. с вх. № 1038511/21.10.2013 г. срещу определението от 07.10.2013 г. 19611/2009 г., с което е оставено без разглеждане искането за изменение на решението от 21.08.2012 г. в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно по съображения, че, на първо място, делото погрешно е образувано по четири частни жалби срещу различни актове на съда, които не могат да се разгледат общо, и на второ място - неправилно е разпределено на ІV-ти А състав на Софийския градски съд с протокол за избор на докладчик, приложен по делото, с което не е спазен принципът на случайния подбор по чл. 9 ЗСВ. В допълнение към тези съображения в молба вх. № 10 от 05.01.2015 г. е посочено, че въззивното определение, както и първоинстанционните съдебни актове, са нищожни: последните са постановени от съдия, избран по незаконен начин в противоречие с чл. 9 ЗСВ, като представя становище на Инспектората при В.; разпределянето на въззивното дело не е извършено от заместник-председателя и ръководителя на гражданската колегия на Софийския градски съд, не е образувано отделно производство по всяка от четирите частни жалби и са налице съмнения относно безпристрастността на съдията-докладчик, който е правораздавал със съдията, постановил първоинстанционните съдебни актове, когато последният е бил член на ІV-ти А състав на въззивния съд. Тези оплаквания са неоснователни. Не може да се счете, че въззивното определение е вероятно нищожно или недопустимо, което съгласно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС би било основание и за служебно допускане на касационен контрол. Обжалваното определение е постановено от надлежен орган, който е функционирал в надлежен състав. Не съществува процесуална пречка частните жалби срещу съдебните актове на първоинстанционния съд да бъдат разгледани от въззивния съд в едно общо производство. Евентуално нарушение на нормата на чл. 9 ЗСВ е неотносимо към законността на съдебния състав и съответно - към валидността, допустимостта или правилността на постановения акт. Частната жалба е неоснователна в частта по чл. 274, ал. 2 ГПК. С въззивното определение за недопустимо е прието обжалването на съдебен акт, с който първоинстанционният съд се е произнесъл по искане за поправка /допълване/ на съдебен протокол. Това определение не подлежи на обжалване, както е посочил и въззивният съд, и в който смисъл е трайната съдебна практика, включително и задължителната практика на ВКС /напр. определение № 395 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2008 г. на III-то г. о., определение № 241 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 259/2011 г. на II-ро г. о., определение № 736 от 10.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5685/2014 г. на III-то г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, и др./. Съображенията се състоят в това, че самият съдебен протокол като съдържание е необжалваем, а и определението за допускане или отказ да се допусне поправка или допълването му, не се обхващат от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. С определенията, постановени по молба за допълване или поправяне на протокола, не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а процесуалният закон не е предвидил изрично възможност за обжалване на такива определения. Затова в тази му част определението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане в частта по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Подадена е срещу въззивното определение, с което без уважение са оставени частни жалби срещу съдебни актове на първоинстанционния съд за отказ да се възстанови срок за обжалване, за връщане на въззивна жалба и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата, при която е подадена частната касационна жалба/ от касационен контрол са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение в тази част е по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с цена на иска 3 000 лева - т. е. под законоустановения минимум, и постановените по делото определения не подлежат на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.