Определение № 954 от 29.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. и Р. Н. П. ,чрез процесуалния им представител адв.Т. И. срещу решение №17 от 01.04.2010 год., поправено с решение №195 от 15.05.2010 год. и двете по гр.д. № 252/2009 год. на Бургаския апелативен съд, с което касаторите са осъдени да заплатят на П. Г. сумата от 4 184,15 лв. - неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка от 26.07.2000 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2003 год. до окончателното и изплащане и 61 лв. разноски по делото и на Т. Х. М. сумата от 8 880 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за групов строеж от 11.05.1999 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2003 год. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 284,80 лв., присъдени по компенсация. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове за неустойка да бъдат отхвърлени. Ответниците по касация Т. Х. М. ,П. Г. С. и Н. Р. С. чрез процесуалните си представители адв. Б. и С. оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице са и предвидените законови предпоставки за допустимост на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно последиците от забавата на длъжника съобразно разпоредбата на чл. 96 ЗЗД, уточнен от настоящия състав на ВКС с оглед правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по тълк. д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК решение № 671 от 20.10.2008 год. по т.д. №290/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение № 749 от 28.09.2001 год. по гр.д. №130/2001 год. ,ІІ г.о. Доколкото са постановени при условията на чл. 218а ГПК / /отм./, същите нямат задължителен характер, поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1т.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.