Определение № 10110 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2023 г.

Производството е пред настоящата инстанция е образувано е по касационна жалба, подадена от ПП "Земеделски съюз - Александър Стамболийски", представлявана от С. Панчев, чрез процесуален представител адв. А. Павлов срещу решение №559 от 13.10.2023 г., постановено по адм. д. № 1013 от 2023 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на партията против решение № 155–МИ от 26.09.2023 г. по протокол № 7-МИ от 26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик (ОИК) в частта, с която е отказано да бъде регистрирана С. Манева и Г. Ганчев като кандидати за общински съветници в изборите за общински съветници и кметове в Община Пазарджик на 29.10.2023 г., и потвърдено с решение № 2612-МИ от 06.10.2023 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С касационната жалба са развити подробни доводи и се иска отмяна на съдебното решение. Ответниците - Общинска избирателна комисия Пазарджик и ПП Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение като съобрази фактическата обстановка по издаването на оспорения съдебен акт и относимата правна уредба намира, че депозираната касационна жалба срещу решението на Административен съд- Пазарджик е недопустима по следните съображения: С оспореното решение на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на партията против решение № 155–МИ от 26.09.2023 г. по протокол № 7-МИ от 26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик в частта, с която е отказано да бъде регистрация на лицата. Решението на ОИК е било потвърдено с решение № 2612-МИ от 06.10.2023 г. на Централната избирателна комисия на Централната избирателна комисия на основание чл. 57,ал. 1, т. 26а вр. чл. 88,ал. 1 ИК по арг. от чл. 397, ал. 1 и ал.2 на ИК. Първоинстанционният съд е приел жалбата за неоснователна, доколкото не са спазени изискванията на чл. 397, ал. 1 и 2 ИК и ал.2 на ИК. Подадената касационна жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - осн. по чл. 215, т. 4 АПК вр. чл. 88, ал. 2 ИК. Върховният административен съд е сезиран с касационна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 88, ал. 1 ИК. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. В хипотезата, в която е постановеното оспорваното съдебно решение, съдът се е произнесъл след проведено контролно производство пред горестоящия административен орган. Приложимата в случая разпоредба не предвижда възможност за касационно обжалване на решението на административния съд. Недопустимо е оспорване на решението на съда и в хипотезата на чл. 58, ал. 4 ИК (нова, обнародвана в ДВ, бр. 36 от 2021 г.). Тази разпоредба е приложима към обжалването на актове на ЦИК извън случаите по чл. 58, ал. 1 ИК, за които е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния административен съд. Прилагането по аналогия на този процесуален ред е недопустимо, тъй като производството по чл.88, ал.1 ИК е контролно по характер, осъществено след произнасяне на горестоящ административен орган. С измененията на ИК през 2019 г. законодателят е формулирал хипотези, за които решения на ЦИК, постановени при осъществяване на правомощия по чл.57, ал.1 ИК подлежат на оспорването по съдебен ред пред съответния местно - компетентен съд. След тези изменения, през 2021г. е приета нова ал. 4 на чл.58 ИК, която урежда реда за оспорване на тези решения пред административния съд. Визираната процесуална норма е приложима само за това производство, но не и за производството по чл.88, ал.1 ИК. В подкрепа на този извод е и диференцирания подход, възприет от законодателя относно родово компетентния съд, който следва да разгледа жалба срещу решенията на ЦИК, постановени в контролното производство. Решението на ЦИК, подлежи на обжалване пред ВАС в хипотезата на отменено или изменено решение на ОИК, по арг. от чл. 88, ал. 1, изр. трето ИК. В хипотезата на потвърдено решение на ОИК от ЦИК, на обжалване пред административния съд подлежи само потвърдено решение на ОИК. По тези съображения не следва да се приеме, че препращащата норма на чл. 88, ал. 2 ИК може да се приложи в хипотезите след изменението на ИК обн. ДВ, бр. 21/2019. Ето защо сезирането на ВАС с настоящата касационна жалба се явява недопустимо, поради липса на подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, на осн. по чл. 215, т. 4 АПК. Като допълнение следва да се подчертае изрично, че актът на общинската избирателна комисия е бил предмет на конрол от две инстанции - Централната избирателна комисия и съответния административен съд. Именно поради изчерпване на този контрол при бързината на производствата по Изборния кодекс, допълва мотивите за недопустимост на касационния контрол само в тази конкретна хипотеза, описана по-горе на чл.88 ал.1 от Изборния кодекс. На основание на горното и на чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,