Определение № 91 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 85/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Постъпили са частни жалби от Л. И. Щ. и от И. В. П. против определение от 24.09.2009 г. по въззивно гр.д. № 3536/2008 г. на Окръжен съд П., с което всеки от тях е осъден да заплати по сметка на ПОС допълнителна държавна такса в размер на 100 лв., на основание чл.65 ГПК /отм./. Л. Щ. поддържа, че не е имало основание да бъде санкционирана, тъй като свидетелските показания не обуславят изпълнението задачата на вещите лица. И. П. поддържа, че неявяването му в съдебното заседание се дължи на обективни причини – преминаване през съдебната охрана и получаване на информация от информационното табло, поради което закъснял и съдебното заседание било приключило. Частните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество и основателни по следните съображения: Санкцията по чл.65, ал.1 ГПК /отм./ се налага на страна по делото, която с несвоевременно организиране на защитата си, включително и поради неосигуряване възможност за събиране на допуснати доказателства, става причина за отлагане на делото. В настоящия случай страните не са се явили в съдебното заседание на 24.09.2009 г., в което е следвало да доведат допуснатите им свидетели, но делото е отложено не само поради тяхното процесуално поведение, а и поради липса на заключение на допуснатата в съдебно заседание на 31.03.2009 г. разширена експертиза. След като е било налице основание за отлагане на делото извън волята на страните по него, то санкцията по чл.65, ал.1 ГПК /отм./ е наложена незаконосъобразно, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение