Определение № 772 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на М. Стефанова от град Варна, чрез адвокат П. Петрова против определение № 1599/08.06.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 991/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й вх. № 6669/03.05.2023 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил, че обжалването е на основание чл. 256 АПК и е безсрочно. От друга страна дори и да се приеме, че производството е по реда на чл. 88-97 ДОПК, то жалбата е в срок. В тази връзка в частната жалба са изложени фактите и хронологията на подадените заявления за издаване на удостоверение за данъчна оценка. Искането е за отмяна на определението. Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че жалбата на М. Стефанова вх. № 6669/03.05.2023 г. е процесуално недопустима като просрочена. От изложеното в жалбата и данните в административната преписка съдът е установил, че административното производство е образувано по искане на Стефанова от 05.12.2022 г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот. Така подаденото искане, според съда е за извършване на административно обслужване по реда на чл. 88-97 ДОПК. По искането няма произнасяне на компетентния административен орган в регламентирания в чл. 90, ал.1 ДОПК 7 – дневен срок, поради което и на основание чл. 91, ал. 2 ДОПК е формиран мълчалив отказ. Този отказ не е обжалван по административен ред в 14-дневен срок съгласно чл. 92, ал. 2 ДОПК до 29.12.2022 г. Мълчаливият отказ не е обжалван и по съдебен ред, съгласно чл. 95, ал. 3 ДОПК в срок до 05.01.2023 г. Жалбата до Административен съд - Варна е подадена на 03.05.2023 г., след изтичане на предвидения от закона срок. Определението е правилно като краен резултат. Законосъобразно съдът е квалифицирал искането на М. Стефанова до органите по приходите при община Варна за издаване на данъчна оценка на недвижим имот като искане за извършване на административно обслужване по реда на чл. 88 – чл. 97 ДОПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че неиздаването на удостоверение за данъчна оценка представлява неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на чл. 256 АПК, което може да се оспорва безсрочно. Правилно съдът е приел, че защитата срещу фактически бездействия по реда на чл. 256 АПК е неприложима по отношение на отказа за издаване на удостоверение за данъчна оценка за недвижим имот съгласно приложение №2 на ЗМДТ, който представлява отказ за издаване на документ по смисъла на чл. 88, ал. 1 ДОПК. Отказът за издаване на удостоверението подлежи на оспорване по административен и съдебен ред съгласно чл. 92 и чл. 95 ДОПК. Законосъобразен е и крайният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването, но по съображения, различни от изложените в обжалваното определение. Неправилно съдът е приложил нормата на чл. 27, ал.2, т.1 АПК по отношение на исканията за извършване на административни услуги за издаване на документ. Наличието на влязъл в сила отказ за издаване на документ по чл. 88, ал.1 ДОПК не е пречка за подаване на ново искане. В конкретния случай от данните в административната преписка е видно, че от М. Стефанова са подадени общо три искания за издаване на данъчна оценка за недвижим имот, находящ се в град Варна, район Одесос, [улица]от 05.12.2022 г., от 20.02.2023 г. и от 24.03.2023 г. По първото искане от 05.12.2022 г. е издадено удостоверение за данъчна оценка № 5305025007/07.12.2022 г. на орган по приходите при община Варна, което не е връчено на заявителя. Видно от приемо – предавателен протокол №20/08.11.2022 г. удостоверението е предадено в оригинал на органите на МВР във връзка с извършвана проверка по преписка УРИ № 365р-72761/2022, в резултат на която е образувано и досъдебно производство ДП № 14/2022. С оглед на изложеното неправилно съдът е приел, че е налице формиран мълчалив отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка по това искане. По искането от 05.12.2022 г. липсва отказ за издаване на документ по смисъла на чл. 88, ал.1 ДОПК, който да е годен предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 95 ДОПК, което е самостоятелно основание за недопустимост на жалбата. При подаване на второто искане от 20.02.2023 г. за издаване на данъчна оценка заявителят е заплатил такса за експресна услуга. Съгласно чл. 90, ал.1 ДОПК документът се издава в 7 – дневен срок от постъпване на искането, освен ако не е предвиден по-кратък срок. В случая такъв по-кратък срок от 5 дни е предвиден в приложение № 1, т. ІІ, т.2 към чл. 67 от Наредбата за Общински съвет Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В случая този срок изтича на 25.02.2023 г., събота, неприсъствен ден, поради което е изтекъл в първия присъствен ден, понеделник, на 27.02.2023 г. На основание чл. 91, ал. 2 ДОПК, непроизнасянето в 5-дневния срок, предвиден в наредбата, формира мълчалив отказ по искането от 20.02.2023 г. Мълчаливият отказ не е обжалван по административен ред в 14-дневния срок по чл. 92, ал.2 ДОПК, който е изтекъл на 13.03.2023 г. понеделник, присъствен ден. Жалбата до директора на дирекция "Местни данъци", при община Варна е подадена на 31.03.2023 г. след изтичането му. Посоченият мълчалив отказ не е обжалван и пред съда, в срока по чл. 95, ал. 3 ДОПК, след изтичане на срока за обжалване по административен ред. Жалбата до съда е подадена на 03.05.2023 г., след изтичане на преклузивния срок. По искането от 24.03.2023 г. на М. Стефанова, също е заплатена експресна услуга, поради което срокът по чл. 90, ал. 1 ДОПК за издаване на документ по това искане е по-кратък - 5 дни и изтича на 29.03.2023 г. В този срок липсва произнасяне на органа по приходите, поради което и на основание чл. 91, ал. 2 ДОПК е формиран мълчалив отказ. Неиздаването на удостоверение за данъчна оценка по искането от 24.03.2023 г. е оспорено по административен ред с две жалби, подадени на 31.03.2023 г. В 7-дневния срок по чл. 94, ал.1 ДОПК липсва произнасяне на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, в качеството му на териториален директор съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. В този случай и на основание чл. 95, ал. 3 във връзка с ал. 1 ДОПК мълчаливият отказ е подлежал на оспорване пред съда след изчерпване на възможността за обжалването му по административен ред, в 7 – дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на териториалния директор. В конкретния случай този срок е изтекъл на 14.04.2023 г.. Жалбата до съда е подадена на 03.05.2023 г. и е просрочена. Молбата от 26.04.2023 г. до директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна е във връзка с произнасяне по жалбите от 31.03.2023 г. и не съдържа ново искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка. По повод на тази молба с писмо от 26.04.2023 г. директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, е уведомил жалбоподателката, че удостоверение за данъчна оценка не следва да бъде издавано, предвид образуваното досъдебно производство ДП № 14/2023 г. и указанията на Районна прокуратура – Варна. Това писмо е издадено след срока по чл. 94, ал.1 ДОПК и е ирелевантно за оспорването по съдебен ред на мълчаливия отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка по искането от 24.03.2023 г. С оглед наличните по делото доказателства, че в хода на производството по издаване на данъчна оценка са установени данни за извършено престъпление и материалите са изпратени на компетентните органи, както и данните за образувано досъдебно производство № 14/2022, изходът от което, е от значение за издаване на удостоверението за данъчна оценка, следва да се посочи, че в този случай органът по приходите е разполагал с процесуална възможност да спре административното производство по чл. 88 и сл. ДОПК до приключване на досъдебното производство съгласно чл. 34, ал. 2 ДОПК, респективно чл. 34, ал.1, т. 2 ДОПК, като актът за спиране на административното производство подлежи на самостоятелен съдебен контрол на основание чл. 34, ал. 5 ДОПК. Предвид всичко изложено, крайният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата от 03.05.2023 г., подадена от М. Стефанова е законосъобразен, поради което определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,