Определение № 10393 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Созопол, чрез процесуалния му представител адв. Л. Ангелова, против Определение № 3323 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2102/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без разглеждане искането му, за допълване на Определение № 2451 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2102/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта за разноските. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се допълни Определение № 2451 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2102/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, като се присъди в полза на страната адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, както и разноски за производството пред Върховния административен съд съгласно представения списък на разноските. Счита, че съдът се е позовал на разпоредбата на чл.80 ГПК, която в случая не намира приложение относно срочността на предявяване на искането за разноски. Твърди, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането за присъждане на разноски, като не приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът по жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото. Ответникът по частната жалба С. Т. Д., не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, против определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административен съд - Бургас е бил сезиран с искане по реда на чл. 248 ГПК, целящо допълване на постановено по делото прекратително определение, в частта за разноските, като съдът, с оспорения в настоящото производство акт, е оставил без разглеждане искането, приемайки го за недопустимо. За да постанови този резултат е приел, че липсва своевременно отправено искане, подкрепено с необходимите доказателства. Позовал се е на разпоредбата на чл.80 ГПК и е приел, че искане за разноски до приключване на делото с прекратителното определение не е направено. Искането за разноски е направено след постановяване на прекратителното определение не е представен своевременно списък с разноски и като такова е недопустимо. Съдът неправилно е приел, че правото на разноски не е заявено своевременно - до постановяване на прекратяващото производството определение. След като производството по делото е прекратено в закрито заседание, искането за разноски, което може да бъде предявено по правило до приключване на устните състезания в съответната инстанция, не е било преклудирано. Действително, проведено е едно открито с.з. на 28.02.2024 г., на което обаче не е даден ход на делото и не е докладвана жалбата. Единствено жалбоподателят е задължен повторно да плати определеното възнаграждение за особен представител на заинтересованите страни, като е предупреден, че при неизпълнение жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено и делото е отложено за дата 15.05.2024 г. Протоколното определение от 28.02.2024 г. е съобщено на жалбоподателя на 13.03.2024 г. Преди провеждане на второто заседание съдът оставя без разглеждане жалбата на С. Т. Д. и на основание чл. 158, ал. 3 АПК прекратява производството с определение, постановено в закрито заседание на 26.03.2024 г., поради неизпълнение от негова страна на задължението за внасяне на възнаграждение за особен представител. След връчване на прекратителното определение ответникът, чрез адв. Ангелова, е подал молба за присъждане на разноски на основание чл. 248 ГПК. В конкретния случай ответникът обективно не би могъл да знае за подобно развитие на процеса и да поиска присъждане на адвокатски хонорар. Срок да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден – арг. чл.81 и чл.78, ал.4 ГПК вр. с чл.144 от АПК. За приключването на съдебното производство страната узнава със съобщаването на прекратителното определение и единствената ѝ възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, както е в случая. Съответно разноските, противно на мотивите на съда, са подлежали на присъждане. По така изложените съображения процесното определение на Административен съд – Бургас, като неправилно, следва да се отмени и делото се върне на същия съд и съдебен състав за произнасяне по същество по искането на кмета на Община Созопол за допълване на Определение № 2451 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2102/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта за разноските. Неоснователна е претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство за адвокатско възнаграждение, тъй като, съгласно трайната практика на ВАС, за производствата по чл. 248 от ГПК не се дължи присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав