Определение № 10889 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от адв.Г. Шаркова против разпореждане № 15203 от 21.08.2024 год. постановено по адм. дело № 8321/2024 год. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без разглеждане искането на адв.Г. Шаркова съдът да констатира, че е настъпило спиране или да спре изпълнението на Разпореждане № 8/24.04.2024 год. издадено от съдебния администратор на СРС в оспорената част. В частна жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в несъответствие с относимите материално правни разпоредби. Частният жалбоподател счита за неправилен изводът на съда, че обжалваният акт е вътрешноведомствен. Намира, че разпореждането е общ административен акт, тъй като вменява определени задължения и на трети лица. Според адв.Г. Шаркова допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваното разпореждане не е съизмеримо с възможните вреди, които могат да настъпят за тях чрез промяна на техните правоотношения като засегнатите права и интереси на адвокатите в резултата на това изпълнение са в по-голяма степен от възможните засегнати интереси в резултат на незабавното изпълнение. В случая била приложима нормата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Прави искане съдът да отмени обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба съдебен администратор на Софийски районен съд в писмен отговор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното разпореждане като счита разпореждане № 8 в обжалваната му част за вътрешно служебен акт, който регламентира организацията на работа на съдебните служители във връзка с предоставяне на справки по делата и достъп до делата. Този акт не подлежи на предварително изпълнение, поради липсата на разпореждане по чл.60 от АПК, както и липса на изрична законова норма. За оспорващата липсвал правен интерес да иска спиране на изпълнението на акта в оспорената му част, тъй като същата не се прилагала. Прави искане съдът да остави без разглеждане частната жалба като недопустима и да потвърди оспорения съдебен акт като правилен и законосъобразен. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, преценявайки доводите на страните и събраните доказателства, преценява частната жалба като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба подадена от адв. Г. Шаркова срещу Разпореждане № 8 от 24 април 2024 год. на съдебния администратор на Софийския районен съд, в частта по т.4, изр.трето, с което е ограничен достъпът на адвокатите до дела в деловодството на съда без налично пълномощно по делото. С жалбата е направено искане съдът изрично да разпореди спиране на изпълнението на разпореждането в оспорената част на основание чл.166, ал.1 от АПК. С процесното разпореждане № 15203/21.08.2024 год. състав на АССГ е оставил без разглеждане искането на адв.Шаркова съдът да констатира, че е настъпило спиране или да спре изпълнението на Разпореждане № 8 от 24.04.2024 год. в оспорената част. Приел е, че обжалваният акт има характер на вътрешнослужебен такъв и оспорващата няма правен интерес от обжалването му, тъй като със същият не се засягат нейни права и интереси. По отношение на искането за спиране изпълнението на разпореждането на съдебния администратор на СРС в обжалваната му част съдът е постановил, че същото следва да се остави без разглеждане, тъй като обжалването спира изпълнението, а по делото няма данни за допуснато предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Както бе посочено по-горе с процесното разпореждане съдът е оставил без разглеждане искането на оспорващата съдът да констатира, че е настъпило спиране или да спре изпълнението на разпореждане № 8 от 24.04.2024 год. в оспорената му част. Обосновано първоинстанционният съд е преценил, че оспорването спира изпълнението и че липсва разпореждане за допуснато предварително изпълнение по чл.60 от АПК. Подадената жалба срещу акта е произвела своя суспенсивен ефект и е спряла изпълнението на същия, тъй като съгласно чл.90, ал.1 от АПК административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. От друга страна в оспорения акт липсва разпореждане по чл.60 от АПК за допуснато от издателя на акта предварително изпълнение на същия, поради което искането на адв.Шаркова се явява недопустимо. За пълнота на гореизложеното следва да се укаже на първоинстанционният съд, че при преценяване допустимостта на жалба следва да съобрази приложението на чл.2, ал.2, т.3, предл.първо или предл.трето от АПК. Във връзка с горното настоящият състав намира частната жалба за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение